Върнах се преди около час и чак сега сядам да пиша. Ръцете ми се съвзеха от вкочаняването и съм в състояние да започна.
С Е-Ленка (тя сега е във Варна и не може да пише, така де да се защити, ха-ха) направихме обиколка до Вълнолома (както тя го нарича) или до Фара (както аз го наричам). През половината време тя бързаше напред, а аз се бавех да снимам. През другата половина аз бързах да се връщам, а тя стоеше и съзерцаваше морето, вълните, корабите… Сигурно и на мен щеше да ми е романтично, ако не умирах от студ. Студът ми блокира всички мозъчни процеси и смятам това да ми е оправданието. Тоя вятър направо ми влиза в костите.
Над нас в бойни формации летяха кордони от птици. Нямаше облаци и други такива фотографски екстри, обаче аз се наснимах. Наснимах се като китайски турист. После дори мен ме снимаха – за щастие вече всичко е под контрол и снимките са изтрити.
На връщане си поръчах от онези гадни, мазни и вредни дюнери, които всички ядат. „Един среден“ – така го поръчах.
И тъй, лека-полека стигаме до момента, когато се качвам в автобус и поемам към къщи.
По едно време се качи някаква жена с дете. Идва кондукторката да я таксува и жената казва с превзето-учудена интонация:
- А, ама днес не се ли пътува безплатно?
Хората ръсят невъобразими глупости, когато не си плащат билета, и аз съм чувал наистина големи бисери. Но тази жена си го каза толкова прямо и простичко…
Заформи се следният диалог:
- Моля? Да се пътува безплатно ли? Как така?
- Ами днес гледах по телевизията, че се пътува безплатно.
- ?!?
- Даваха по канала, надписите долу, че се пътува безплатно.
- По кой канал бе, госпожо?
- Варненския канал.
- Няма такова нещо! Откъде накъде? Ще се пътува безплатно на 1-ви, а днес сме 30-ти, няма никаква логика да е днес…
- Ама аз го гледах по телевизията!
- Няма такова нещо…Припев:
- Гледах го по телевизията и мислех, че безплатно се пътува. Позволих си да изхарча всички пари, понеже мислех, че няма да ми трябват за път. И сега се прибираме с детето.
- Ама няма, госпожо… как така… днес цял ден пътувам и вие сте първата, която ми казва подобно нещо. Всички си плащат…- Ама така пишеше!
- Е айде сега, те по телевизията много неща могат да пишат… това са глупости. Ето, вижте, разлепили сме навсякъде – безплатно се пътува на 1-ви! Не днес!
- Ама аз откъде да знам, аз гледах и…
- И сега нямате пари за два билета, така ли?<ПРИПЕВ>
- Ами така пишеше в телетекста, какво да направя!
- И сега нямате пари да платите два билета, така ли?
(направо се учудих как жената не излъга, че детето е под 7 години и не му се полага билет)
- Не, позволих си да изхарч…
- …и докъде ще ви возим?
- Последната спирка.
- Ооо, ама не може така, ами ако сега ми се качи контрола какво ще правим? И мен ще глобят заради вас.
- Няма, аз ще дойда отпред и ще и обясня всичко, ще се оправим.
- Еее, бива ли такова нещо…<ПРИПЕВ>
Пет минути си повтаряха едно и също, а мен ме беше напушил смях и едва се сдържах. Момичето до мен се беше надвесило и през мен гледаше цирка. Биг Брадър Лайв!
По едно време ми стана интересно що за човек ще прави подобни мизерии (a.k.a. цигании) и се обърнах да видя жената.
Жената в това време кривеше крака и си гледаше ботушките, да не би да са изцапанки. Ботушките бяха високи и кожени… и не бяха изцапаннки. Жената носеше огромно и очевидно скъпо палто, примерно от норка. И т.н., това ми стигаше.
Малко преди да сляза, един доста възрастен дядо подари на кондукторката дряново клонче, което спокойно можеше да мине за сурвачка (е виж си го в речника). Тя се трогна, той се трогна, аз се трогнах. После искаше да и подари и другото, последно клонче, но тя го разубеди и му говори за семейството му, внуците му и само хубави неща. На следващата спирка той слезе.
После слязох аз, прибрах се, видях че никой нищо не е писал и…
P.S.: след малко с Lirex отиваме в COMICS. Да видим какво е останало от най-хубавия български клуб за електронна музика…
