Истанбул, пътепис втори.
28.04.2006 – 01.05.2006.
Пътеписът за Истанбул трябваше да се появи още преди 4 години, но това така и не се случи навреме, а пък после спомените избледняха. По ирония на съдбата ми се удава втори шанс… и не смятам да го пропусна. Колкото до снимковия материал – той отделно. И без това прекалено много отвлича вниманието от текста.
Ако не си сериозен читател, четеш диагонално или само от скука – изобщо не започвай долните редове. Те не са за теб.
ПЕТЪК, ДЕН ПЪРВИ…
Раницата ми се търкаля – не може да стои изправена, без да е подпряна на нещо. Прекалено е претъпкана и издута. Винаги мъкна много багаж, половината от който изобщо не ми влиза в употреба.
Все пак винаги гледам да я олекотя колкото мога повече, най-малкото, за да мога да я мъкна в претъпкания градски транспорт. А накрая, закъснявайки, винаги хващам такси.
Настанихме се на стратегическо място – далеч от шофьора, далеч от вратите, далеч от кафе-машината, в същото време не съвсем отзад и не съвсем върху гумите. Всичко беше нормално, преди да се появи големият гологлав чичко:
- Абе къде са ви гаджетата, що пътувате без гаджета, а? Хаа-хаа-хааа! – каза той на нас. Беше много доволен от дебелокожата шега, от „бъзика“, който спретна на висок глас и пред целия автобус. Беше невероятно самодоволен. Това бе неговата ебавка на месеца.
Тръгнахме. Едва два часа по-късно спряхме на… кафенце. Прекарахме тридесетина минути на бензиностанция в Бургас. Пътниците изглеждаха така, сякаш не са тръгнали и не им се ходи в Истанбул. Ако зависеше от тях щяхме през час да спираме „на по кафенце“.
От Бургас се качиха младеж и младежка, които се стопираха на задните седалки и през цялото време се мляскаха.
СЪБОТА И НЕДЕЛЯ
Как cx и Lirex кръстосваха улиците надлъж и нашир и впечатление им правеха малките неща, докато над тях се извисяваха големите неща.
Малко след полунощ достигнахме Българската граница при ГКПП „Малко Търново“. More: Read the rest of this entry…
