Приятелите, гаджетата, роднините и прочие близки хора имат един неприятен навик. Навика да те поставят на второ, трето и по-задно място. Не те поставят на първо място. Ти не си първи приоритет, дори и да си първи близък.
Защо? Защото може. Защото ще го изтърпиш, защото няма да се разсърдиш, защото можеш да чакаш, защото ги разбираш – защото нали си близък, няма проблем. „Че за какво са приятелите/братята/блабла!“.
Това е границата на приятелството. Когато тя бъде подмината знай, че почти всичко е свършило :-)
