Животът е несправедлив.
И докато Иво Танев я е докарал до просия (а се пребива от труд момчето!), рап-легендата ВАНКО ЕДНО подготвя своето грандиозно завръщане.
В затвора Ванко отслабна повече, отколкото участниците от Survivor на острова. Той загуби дебелия си врат и тъкмо се готвеше да осъди държавата ни в Страстбург, когато го пуснаха на свобода. Културният упадък на страната се бе задълбочил и министерството на културата имаше нужда от най-силния си кадър.
Сега за певеца с помпозно название остава само едно: да издаде мъченически албум. Той ще се казва например „Въ Затворъъ-ъъъ-ъъ“.
В него, с присъщия му лиричен гений Ванко ще разказва за престоя си в затвора.
Тавата засега носи работното име „Въ Гъ…ъ“. Според изтекла информация парчетата вътре са както следва:
01. INTRO – и сичко беше окей (feat. Мишо Шамара);
02. Конспирацията; (идеи за Prison Break)
03. Натопен;
04. Унижението;
05. Сори, братчед; (Ванко се извинява на братовчед си и баща си, задето са пострадали заради него (още идеи за Prison Break))
06. Въ Затворъъ-ъъъ-ъъ; (първи хит-сингъл!)
07. Перипетии; (това отпада, защото думата е прекалено сложна за рап-парче)
07. Трудно;
08. Реалния живот, нещата от живота; (философията на рапа)
09. Животът на улицата; (е, това е бг-рап все пак, не може без улицата! ако ще и в затвора да сме)
10. Крехката душа на един рапър зад решетките; (балада с Азис)
11. Борбен дух; (в клипа са включени документални кадри как хиляди деца скандират „свобода за Ванко 1!“. покъртително. много дълбока песен)
12. Освобождаването!;
13. Медиен тормоз; (те сега като са чалгари и айде да плюем по рапа, а?)
14. OUTRO – по-добре ми беше вътре…; (мъченическата песен на Ванко. тъжно)
В стил „Холивуд“ Ванко го натопиха и биха, горкият, издевателстваха над него. Но той издържа, бори се и накрая успя!
PUNK’S NOT DEAD!
Сега Ванко е истински US-нига с тъмно минало и досие. Истински рапър.
Ако горното не се случи и Ванко 1 не издаде такъв албум – ще си затрия блога!
- Здравейте, аз съм Иво Танев от „Треска за злато“!
По нашите места всяка знаменителност трябва да споменава ОТ какво е и ОТ кои се. Защото иначе никой няма да я познае.
Чалгата за Иво Танев е призвание. Тя е талант, съдба. Дарба, дадена му от Бога. Чалгата е музика за душата и музика за масата. За него тя е удоволствие, не препитание.
Така че Иво Танев си има друга работа.
Всеки ден в продължение на пълен работен ден от 16 (шест-на-де-сет) минути, с 2 почивки помежду им, той се раздава. Гледа срещу камерата, чете написания сценарий, натиска няколко копчета и говори по телефона. Как издържа на това натоварване – не знам. Пред камера раздава пари, зад камера взима пари. Компенсира ниските пенсии на пенсионерите. И отчет трябва да води. Сигурно го води вкъщи и така съвсем не му остава свободно време.
Работата му е уникална по рода си и е спорно кое присъства повече – интелектуалният или физическият труд? Във всеки случай голямо бъхтене пада. За тия 16 минути трябва да му начисляват „вредни“ към заплатата.
На всичкото отгоре в петък, когато за обикновените хора започва уикенда, на Иво Танев му се налага да прекарва цели 20 минути в ефир!
По същото това време на денонощието милиони хора се прибират след половин работен ден от десетина, примерно, часа. Даже в момента ги чувам как се прибират… с раздрънканите и претъпкани рейсове. Голямо лашкане пада.
Иво Танев печели в пъти повече от тези хора.
Има доста хора като Иво Танев.
И още повече от другите.
Не е важна победата, важно е участието.
Навярно трогателно. Но вярно?
Аз играя за удоволствие.
Да, повечето хора наистина играят за удоволствие. Проблемът произтича от това, че тяхното удоволствие е в победата.
А победата… тя е его. Начин да изпъкнеш. Да се изтъкнеш. Да потъпчеш другия. Да се чувстваш добре. Ей такива неща, може и в по-малка степен и с по-слаби думи, но такива.
Победата носи едно сладостно удовлетворение, макар и самият ти да не разбираш точните психологически и физически причини, долели до това усещане.
За някои победата е самоцел.
Съответно има една предстартова треска. Кой с кого ще играе, как ще се играе, ама че правилата, ама това, ама онова… сакън да не загуби.
А после има нерви. С течение на загубите един играч става раздразнителен, а постепенно и губи интерес към играта. Тези неща се наблюдават и забелязват лесно.
Накрая се стига до „няма да играя с теб“, „прекаца ми рейтинга“, „некадърник“. Съотборникът се оказва слабак, а противниците – тъпаци.
А тези, които се правят, че не им пука излизат с „на мен вече не ми се играе“, „омръзна ми“.
И на мен ми омръзна. Трудно е да се играе с хора, които се впрягат и които са взели себе си, играта и победата много насериозно.
