Приятелите, гаджетата, роднините и прочие близки хора имат един неприятен навик. Навика да те поставят на второ, трето и по-задно място. Не те поставят на първо място. Ти не си първи приоритет, дори и да си първи близък.
Защо? Защото може. Защото ще го изтърпиш, защото няма да се разсърдиш, защото можеш да чакаш, защото ги разбираш – защото нали си близък, няма проблем. „Че за какво са приятелите/братята/блабла!“.
Това е границата на приятелството. Когато тя бъде подмината знай, че почти всичко е свършило :-)
1. Comment by Антония
20/Sep/2006 at 08:39
А ти на кое място поставяш себе си и на кое – другите :-)
Естествено, че всеки се грижи първо за себе си, това е нормален инстинкт за оцеляване. Да очакваш другите да те мислят, а не да живеят собствения си живот, е незряло според мен.
2. Comment by skoklyo
20/Sep/2006 at 12:04
Според мен СХ има предвид нещо различно, а именно навика на някои хора да дават приоритет на всеки друг и всичко друго, а близките си хора да пренебрегват, понеже на тях винаги може да се разчита да проявят разбиране. Тоест те са в кърпа вързани, даденост един вид.
Но пък ако погледнем по-дълбоко, тази склонност я проявяваме всички спрямо много неща – настоящите моменти, здравето, положението си в света, изобщо всичко, което притежаваме. Не го оценяваме, докато не го загубим.
Надежда обаче има, защото наистина за това са приятелите – ако наистина държат един на друг, ще преодолеят заедно това си несъвършенство и току-виж връзката им станала по-здрава :)
3. Comment by Jubomara
2/Oct/2006 at 13:23
“friend sheep” както и повечето проблеми се появяват защото основното ни средство за комуникация често се превръща в средство за некомуникация, а именно общуването. Трябва просто недостатъците и проблемите които ни пречат да се заявяват открито, пък както казва skoklyo може и да се преодолеят …