• Archive for

    February, 2007

    ...

    power of the people

    2 comments

    Ера 34, „Ерата на Дракона“.

    Мястото е Утопия. Може би най-популярната уеб-базирана стратегия.

    27234 играчи, разхвърляни в 1280 кралства, във всяко от които играят отборно.

    И моето кралство е едно от тях…

    Имаме американец. Редови войник в армията. Рекох му, че явно оттам идва неговата страст към бойните игри. Тъпа шега, пък и сигурно я е чувал вече много пъти.
    В момента е в Аляска. Оплаква се, че било голяма скука, нямало какво да се прави. Не знам точно каква му е ролята и войнишките задължения, ама през повечето време е онлайн. Прати ми снимки от Аляска. Беше снимал и Северното сияние.
    Наскоро си купи камион, обаче нямало къде да го кара.
    — LOL — казах аз.
    — Ъ? Какво? — попита той.
    — Нищо, просто е странно.
    — Защо? Много хора имат камиони.
    Иначе камионът е втора ръка. Не можел да си позволи чисто нов, защото… застраховката била много скъпа.
    Тези дни го накараха да си смени стаята. Изглеждаше недоволен, голямо неудобство му създали. Успя да отрони единствено:
    — US army does what they want.
    В новата стая има проблем с интернета. Тия дни, каза, че ще подкарва свестен wireless.
    Чувал беше за България. Когато бил в Ирак батальонът му се намирал до турската граница и оттам знаел, че от другата страна Турция граничи именно с нашата държава. Имало доста румънски батальони в Ирак, но не бил чувал за български такъв. Между другото, щели пак да го връщат там, а на него хич не му се искало. Било ужасно.
    Разказах му за България. След това той почна да ми се извинява, да съжалява и да поднася едва ли не съболезнования. Стана ми много неудобно, повече на никой няма да разказвам за България.

    Имаме си и двойка норвежци. В смисъл не просто, че са двама, ами че имат връзка. Играят от един компютър и подхождат старателно, за да не ги хванат. Тя се казва Фредерик и мисли, че името се произнася трудно. Винаги предупреждава за това, когато се запознава с чужденец. Викаме и „Фред“. Доста е амбициозна, разговорлива и общо-взето активна във всяко отношение. Влиза дори по време на междучасията си. Именно тя е запалила приятеля си по играта.
    А той, милият, онзиден се поряза много лошо. Каза, че бил на 5 милиметра от това да си отреже целия пръст. Случката не се отрази на писането му в чата.

    Имаме една новачка, тепърва се учи да играе. Прави добро впечатление – очевидно има и желание, и акъл. За себе си казва, че е „някъде от източна азия“. От много общуване с Фред в момента е прихванала нейния стил на писане и изразяване.

    — В Австралия получаваш пари, ако имаш деца — веднъж каза австралиецът ни. — Плащат за децата, за издръжката им, за изучаването… някои казват, че за самотна жена е по-добре да има деца, отколкото да си намери работа.
    — Да, тук също — обади се Фред.
    — Искам да се преместя в Норвегия или Австралия… — каза човекът от Малайзия.
    Той и жена му са замислили бебе за тази година. Плануваха нещо за 23-ти януари, но ако пропуснели… и 07.07.07 било хубава дата.
    — Или 08.08.08 — обади се Фред.
    — 20.07.2007 — включих се аз в моя си духовит стил.
    — Ако изчакам до 2011… може да бъде 11.11.11.
    — Ако се роди на 11.11.11 и е момче – кръсти го Нео.
    — lol.
    — lol.
    — lol.
    — По-добре да го кръстя „N 11″…
    Всъщност още не бил мислил за име и такива неща. Някой се пошегува, че неговата е лесна – като дойде време за раждане жена му да го мисли. Не името.
    — Типичното малайзийско име… Mohammad Satu…
    — Ако имам момиче — обади се Фред – ще я кръстя Ylva, това е старо норвежко име. Наистина силно и хубаво… викингско име.
    — lol.
    — lol.
    — Трябва да добавят нова раса в играта — вметнах аз. — Викинги…
    — Дааа! — ентусиазира се Фред. — С берсеркъри за атака и викингски дами за защита.
    — Викингски дами, ооо… — въздишката се чу чак от Малайзия — страховито удрящи с мръсни помисли!
    — lol.
    — Те са по-опасни от техните мъже. Всъщност викингското общество е било донякъде движено от жени. Те са били много важни.
    — lol.
    — А какво ще кажеш за прословутите викингски шлемове? — полюбопитствах.
    — Те наистина съществуват. Но не с роговете, мисля. Просто чист метал, тежки шитз. Имаме викингски музей града, в който живея. Ох, трябваше да има „в“ в това изречение.
    Стана въпрос за предстоящия и уж обещаващ филм Pathfinder. Когато Фред го видя подскочи – бил римейк на стар норвежки филм, един от най-популярните им. Жива класика. А като попрочете бързо констатира, че римейкът не само няма много общо с историята, ами няма и със стария филм.
    — В американската версия — обясних аз — викингите са американци…
    После попитах дали, след като филмът е толкова известен, го дават от време на време по телевизията.
    — На езика sami е. Аз не разбирам sami.
    — Какво е sami?
    — Това е език, който местните в Скандинавия говорят.
    — Буквалния превод… в Малайзия „sami“ означава „маймуна“. Маймунски език?
    — …забавното е, че това е един и същ език в Швеция, Норвегия, Финландия и Русия.
    Постепенно разгърнахме темата и набързо отрекохме американската филмова индустрия. По това време нашите американци не бяха при нас, пък и подозирам, че те не са кореняци (ако изобщо има кореняци), а родителите им са имигранти. Аз, като един зъл демон започнах да подкопавам рейтинга на Мел Гибсън и заговорих за „Апокалипто“. Е, гледали ли сте го?
    — Тук още не е излязъл – каза малайзиецът. — И не съм сигурен, че това изобщо ще се случи. Много филми не стигат дотук…
    — Всъщност можеш да гледаш филми на компютъра си — най-непорочно казах аз. — Да ги сваляш и така…
    Оказа се, че и на двамата интернета им е някак… бавен. Можели да сърфират, но не и да свалят разни работи. Малайзиецът плащал за по-висока от получената скорост и беше подтиснат от това, че аз плащам по-малко за по-бърз интернет.

    Имаме си и швед. Веднъж той и Фред се разговориха на шведски. Отне ми срамно много време, докато осъзная какво става. В началото си помислих, че говорят английски на високо ниво, недостъпно за мен.
    Добър играч е, но доста резервиран… към всичко. Не говори много. Потвърждава разбирането ни за скандинавците, че са хладнокръвни, направо студенокръвни.

    Имаме още няколко „янки“, канадец и дори сенегалец.

    — Както и да е, отивам да спя. — веднъж каза австралиецът. — Ще трябва пак да ставам посрещ нощ… ех.
    — Това е животът.
    — Не. Това е Utopia по време на война…

    "Сътресение"

    6 comments

    Случи се тъй, че преди малко се върнах от редовното ми „веднъж на няколко месеца“ посещение в театъра.
    „Сътресение“. Моноспектакъл на и с Мариус Куркински – към два часа само той и монолози.

    Първо впечатление – диплянката, на която казват „програма“ и се продава за по левче. Как да е. Текстът там беше много добър, имаше по няколко изречения от Хайтов и Куркински. Такива неща ме грабват мен – хубави текстове.

    Второ впечатление – модернизирал се е театърът. В началото от тонколоните се чу любезен глас, който ни приветства и помоли да изключим мобилните телефони и… да не снимаме. Благодаря и приятно гледане.

    Трето такова. Залата – както винаги междувпрочем – беше недвусмислено пълна. Включително и с доста млади хора. А билетите свършват една до три седмици преди представлението.

    Не съм твърде впечатлен, ала спектакълът беше сравнително интересен. Мариус е голям актьор, евала. Да забравим песничките „ти-ри-ри-рам“ и да го наречем велик! Е, малко преигра все пак; изсили се някак. Някои от по-смешните и силни моменти ги преповтаряше и натъртваше, но това навсякъде го има. По едно време микрофонът му се повреди и трябва да кажа, че така звучеше завладяващо по-добре и по-изразително.

    Последно впечатление – три минути ръкопляскания, повечето време на крак. Ръкопляскането е интересен феномен – верижен, стаден, позьорски… „но това е друга история“.

    последната Монро?

    5 comments

    Спрягат Скарлет Йохансон за „новата Мерилин Монро“. Но докато малката се тутка, гледа в една точка и държи изящно цигаре в подпухващите си пръсти… други не са си губили времето.

    Ана Никол Смит (чието истинско име е Вики Маршал) свърши точно като Мерилин Монро (чието истинско име е Норма Мортенсон). Свърши руса, надебеляла, депресирана… и надрусана. А след нея останаха пари и секс-скандали.

    В началото на кариерата си Смит казва, че иска да бъде новата Монро. Дори предприема стъпки в тази посока – прическа, дрехи, песен.

    И не че искам да те плаша, но Ана и Мерилин имат бенка от лявата страна на лицето, почти на едно и също място. Психария.

    Леко съжалявам Ана. Индустрията не я взе за новата Мерилин Монро, нито дори за бляскава актриса. Взеха я за порно звезда. И все пак тя стана новата Мерилин Монро и сбъдна мечтата си… по свой начин. Не живя като нея, но умря като истинска Монро.

    Не искам да звуча грубо. Аз знам, че Ана сега е на едно по-добро място – силиконовата долина.
    „Justice will be done“ – звучи в ушите ми…

    Излиза, че Скарлет вече е закъсняла. Изпусна влака. Не знам какво следва за това момиче – може би да пробва да е „новата Елизабет Тейлър“. Не се коси, същото е – пак дебела, алкохолизирана и депресирана, както само звездите си могат.
    А и ще избегне „проклятието Монро“.

    Stats by WP SlimStat