21 Grams беше добър филм до момента, в който главните герои се разцелуваха. Напразно се надявах, че филмът ще избяга от холивудското клише.
Типичната за американското кино сцена: мъжът и жената се карат ожесточено, нараняват се с думи и си крещят през сълзи. Миг преди да се избият или разделят окончателно, агресията им прераства в необуздана страст, грабват се, обират няколко стени, преди да се проснат върху масата и правят най-дивото чукане, на което са способни.
Не знам на какво ги учат в Академията, ама винаги е едно и също. Чудя се как хората все още издържат да гледат един подир друг всички буламачи, които индустрията бълва, пардон, повръща.
Иначе „21 Grams“ си го бива, макар че не за него ми беше приказката. Харесаха ми персонажите. Naomi Watts е родена за ролята на покрусена от мъка наркоманка, много еротично…
1. Comment by Ying
10/Sep/2007 at 03:24
cx – мразител на всички актриси и филми :D
2. Comment by cx
10/Sep/2007 at 12:01
Не е вярно, създаваш ми имидж на „хейтър“ :D Писал съм повече положителни, отколкото отрицателни отзиви… все пак си подбирам филмите и идиотските обикновено отпадат, т.е. не пиша за тях.
И харесвам Naomi Watts! Пък!
3. Comment by Morwen
15/Sep/2007 at 10:36
Пък на мен филмът ми е един от любимите въобще. Има го моментът с клишето наистина, но точно там не ми изглеждаше толкова изкуствено. И чукането не беше диво, просто отчаяно.