Думата „бал“ навяваше в мен асоциации за просторни, бални зали, кристални полилеи, принцеси в бухнали рокли, златни бални пантофки, чукащи (уупс) по мраморния под…
Но магията изчезна, времената са други. Вече живеем в ерата на гъзара. Днес, тук и сега схващането за бала се е опорочило. Той е възприел нова форма – на така наречения „абитуриентски бал“.
Повечето от участниците в него го приемат за даденост и го изживяват механично и наизуст, без да се замислят. Но той заслужава много повече – абитуриентският бал е феномен.

Феномен I: догмата
Някой някъде някога е създал и развил идеята за абитуриентския бал. Може и постепенно да се е случвало, но все отнякъде е тръгнало. Това е същината на всяка традиция – тръгва от хора, хора като нас, съвсем обикновени и грешни. Но с течение на времето, когато традицията се наложи хората започват да я възприемат като нещо свисше, нещо велико, нещо естествено. Това, което навремето е измислено от някой тъпак като нас, сега бива приемано за природен закон и изпълнявано като божия заповед. Това са традициите, стереотипите и нормите, дълбоко уседнали в живота на всеки. Малко хора могат да погледнат отвъд тях, камо ли да излязат.

Феномен II: мечтите
Оказва се, че абитуриентският бал е най-паметното (макар че спомените от него са оскъдни) събитие в живота на човек. Балът е по-важен от всеки един рожден ден, от всяка една Нова Година, от сватбата дори. Майките и други лелички втълпяват, че „балът е веднъж в живота“ и „това е твоята вечер“.
Нещата започват още от влизането в гимназията. Годините се нижат, а момичетата от приказка на приказка все повече се доближават до заветната нощ. Още от ранна детска възраст им е втълпена мисълта за бала. Те тайничко блянуват за него. После идва треската, суетнята, суматохата. Красотата не е евтино занимание.

Феномен III: диетата
Какво може да накара позанемарената ти съученичка с налято тяло и отпуснати меса да се стегне и да се приведе във вид? Незаинтересованите момчета? Одумващите момичета? Две кутии цигари на ден? Доктор Ливайн? НЕ. Единствено балът може.

Феномен IV: кой е по-по-най
Дрехи, рокли и обувки. По няколко чифта – за всяко действие в пиесата и евентуално резервни, ако се оповръщаш (или повърнат върху теб). Прически, гримове, маникюри, тренировки, процедури. Всеки иска да е най-най и да е различен.
А най-важното е колата. Изборът на кола лежи в основата на приготовленията. Много кандидатки биват отхвърляни и подминавани, понеже я са много евтини, я не са достатъчно модерни. Колата трябва да е скъпа. Освен да си мери оная работа, абитуриентът отива да си „мери“ и колата, която е собственост на един приятел на кума на мама и тате.
Стотици, хиляди левове отиват за дрехи, които децата повече никога няма да облекат, както самите те заявяват с гордост. Суми се пръскат насам-натам и за разкрасявания-еднодневки. Краткосрочни инвестиции без които може спокойно да се мине и никой няма да забележи, а дори и да забележи – няма да помни дълго и няма да го разкаже на много хора. Така че не си заслужава, наистина.
Битката е ожесточена. Всяка търси различна и необикновена рокля. Момите се консултират една с друга за роклите и цветовете им. Съвпадения не трябва да има, всяка иска да е уникална и неповторима, да се откроява на фона на останалите. И ето, роклите са готови. Има завист. Има злословене. Тази ми взе роклята, тази ми взе цветовете, тази ми взе идеите…

Феномен V: истерията
Но какво е един гъзар, ако никой не го види?
Глъчката пред блока е най-малкото. Приятели и натрапници си чешат топките на паркинга. Кибици се озъртат от терасите, да не би да изпуснат нещо. Никой от тях не е поздравявал абитуриента на рождения му ден, дори не подозират кога е. Но за бала са винаги готови. Роднини се стичат от всички краища на Вселената, за да приветстват героя и похапнат на аванта. Дал Бог повече балове, сватби и погребения!
Колите потеглят. Пронизващите крясъци и свирки пукат балоните. Тонколоните вибрират от басовото буботене на някой рап-ъъ-ъъър. Шофьорите не отлепят ръка от клаксона, а абитуриентите крещят и стърчат самодоволно от всяка дупка на колата.

Феномен VI: атмосферата
Не напразно това е най-титулования празник. Балът е събирателен образ на всички идиотски празници, които съществуват: пиенето от 8-ми декември, чалгата и хорото от сватбата, отброяването от Нова Година… яденето от погребенията…

Балът вади на показ цялата пошлост и елементарност на хората. Всички първични желания, заложени в човешката природа. С идването на бала се вижда за какво мечтае редовия човек: слава, известност, блясък. Да го гледат, да е център на внимание, да впечатли останалите, да изпъкне пред тях. Да е най, да е пръв. Той би живял в Холивуд, стига да можеше. Той би живял като свиня всеки ден, стига да му се удаде възможност.

Феномен VII: възход и падение
Всичко започва с лъскави автомобили и изтупани дрехи. Всичко лъщи като нещо скъпо и чисто ново.
И свършва по такситата. Разпрани повлекани и зашеметени пичове с разширени зеници, зачервени бузи, окапал гел, разкопчани ризи и чехлички, от които се подават изящните им пръсти на краката. Красота. Естетика.
Отново всичко лъщи. Вече от слуз и пот.