Има ли бог?
За да си отговорим на този фундаментален въпрос най-напред трябва да изясним какво представлява бог, как го възприемаме.
Първосигналната ми реакция е да се смея и подигравам на всеки, който вярва в религията и белобрадия старец, управляващ съдбите ни от облаците.
Съществуват обаче едни съвременни тълкувания. Модерни теории, които набират популярност. Ето някои от разпространените схващания за бог…
Бог е началото.
Бог е в сърцата ни.
Бог е във всеки един от нас.
Бог е навсякъде около нас.
Бог е въздуха, който дишаме.
Бог е природата.
Бог е любовта.
Бог е смисъла.
Бог е Вселената.
Бог е всичко.
Тази логика е непоклатима и доказва наличието на бог. Избираме си нещо, което съществува и което звучи въодушевително и отсичаме, че то е бог. Следователно съществува. Брилянтно, нали?
По същата логика ако приемем, че бог е пълнена пиперка… значи да, бог съществува. Хайде сега иди спори, че няма бог. Има ли пълнени пиперки? Има. Значи бог съществува, безапелационно!
А сега отивам да се скрия някъде, защото след като доказахме, че бог съществува, то най-вероятно той ще ме накаже задето не вярвах в него, споменавах напразно името му, изписвах го с малка буква и, откровено казано, богохулствах.
1. Comment by Daggerstab
31/Jul/2007 at 20:05
Не се шашкай, вземи си една шапка като тая…
2. Comment by otoko
31/Jul/2007 at 23:18
аз пък си избирам бог да е лайно => че всичко свързано с него изглежда кофти и мирише
3. Comment by Svetlio Blyahoff
1/Aug/2007 at 11:12
Аз също несъм религиозен. Въпреки това смятам, че малко или много трябва да имаме уважение към тези неща и ако не друго, поне малко да имаме задръжки от това, което говорим. Може би до някъде проблема ни и като нация, е че вече не вярваме в нищо.
А горният комент е леко жалък:
otoko аз пък си избирам ти да си идот! Това прави ли те такъв? Аз незнам, ти ще кажеш!
4. Comment by skoklyo
1/Aug/2007 at 18:40
Написах бая нещо, ама проклетите три цифри го опропастиха … все пак ще се въздържа от суеверия, но може би желанието на СХ да вярва в пълнени пиперки е наложило вето върху мъдрите ми бащински слова :P
5. Comment by CX
1/Aug/2007 at 18:58
Затова удряйте по едно copy, преди да натиснете бутона :)
След като страницата (вкл. цифрите) се зареди, ако стои отворена дълго време, без да се публикува в близките няколко минути… цифрите стават невалидни, сменят се един вид. Оттам е проблемът.
А сега го напиши пак! :D
6. Comment by skoklyo
2/Aug/2007 at 08:10
Зарежи това, по-добре виж какви реклами ти пуска гугъл – „Jesus loves you – a prayer that can change your life“ :D
Това всъщност е и добра отправна точка за разбирането на религията – човек винаги се опитва да си обясни нещата съобразно наличните си познания. И доколкото според известната сентенция ние единствено знаем, че нищо не знаем, което май е до голяма степен вярно, все нейде в душата ни има уютно кътче за свръхестественото, повече или по-малко.
Нали знаеш – съзнанието ни действа избирателно. Който търси нещо, винаги ще го намери, независимо дали става въпрос за глобална конспирация, или пък за липсата на такава, за божествено присъствие във вселената, или пък за рационалното обяснение и на най-мистериозните феномени …
„When the only tool you have is a hammer, every problem looks like a nail“ :)
7. Comment by Майк Рам
3/Aug/2007 at 00:23
Забелязвам някаква подигравка в твоето писание. Всъщност, то си е точно така – Бог е навсякъде и най-вече в твоята душа. Ако вярваш, че има някаква сила извън тебе, която насочва някои неща да се случват или не в твоя живот – значи Той съществува. Няма значение дали си го представяш като белобрад старец или като чушка. Това зависи от възможностите за абстрактно мислене на всеки човек.
Това прави спорът дали Бог съществува или не напълно безсмислен, защото това не е обективен факт, а състояние на духа. Бог е плод на вярата, а тя е индивидуална, т.е. субективна и няма никакъв обективен начин да се докаже неговото съществуване, но това всъщност не е и необходимо.
8. Comment by otoko
3/Aug/2007 at 00:32
Идиот и от горе даже. Много ясно, че проблема е на нацията ха тия бг пишлемата за нищо не ги бива. Са кажи от кое точно да имам задръжки ? Мда може да ида в Ада. А пък и нали за това пих мастика за да нямам задръжки и уважение към никой :)
9. Comment by skoklyo
3/Aug/2007 at 08:26
Рам, не е честно да представяш нещата така, ама хич даже. Защото след като съществуванието на боговете се определя индивидуално от всеки, ти нямаш право собственоръчно да поставяш такива в света и душата на СХ, нали.
Освен това дадената от теб дефиниция обожествява на практика дори такива субекти като министерския съвет на републиката. Пътят от тази гледна точка до балсамирането на премиера и полагането му в пирамида е една крачка …
Именно това стои в основата на всяка религия – осланянето на външни „сили“ и убеждението, че можеш да им влияеш посредством магически ритуали, молитви и дарове. И преди някой да ме е хванал по бели гащи – единствената принципна разлика между магия и наука е, че първата разчита на абсолютната вяра, а втората – на абсолютното неверие. Оттам произтича и всичко останало.
Иначе и досега индийците щяха да мрат масово, ако разчитаха на Богинята на едрата шарка (не се шегувам, има я), вместо да се откъснат от властта ѝ и да почнат да се ваксинират.
Същото е и с българското общество, щом го споменахте – крайно време е да престане да вярва в собствената си безпомощност и зависимостта от външни сили. Защото „Който ни освободи, той ще ни и зароби“ – хубав цитат от Левски, идеално пасващ на цялата тази дискусия за вездесъщите и непознаваеми свръхсубекти, наричани още Богове.
10. Comment by Майк Рам
3/Aug/2007 at 10:40
@Skoklyo: абе, защо всичко в тази държава се върти около политиката? Ние си говорим за богове иза чушки и изведнъж – балсамиране на президенти!?
Освен това, малка забележка по твоите думи: „единствената принципна разлика между магия и наука е, че първата разчита на абсолютната вяра, а втората – на абсолютното неверие“. Не е вярно, че науката разчита на „абслоютно неверие“, а само на зрънце съмнение. Оттам нататък пак разчита на вярата. Ти виждал ли си електрони и протони, например? Сигурно не си. и аз не съм, но предполагам и двамата вярваме, че съществуват, щом учените по някакъв начин са ги видели.
Нали се сещаш, че по същия начин мога да попиам дали си виждал ангели? И отговорът ще е същия, само дето няма да цитираме учени, а жреци :-)
Вярата и неверието (или съмнението) са в неразривна връзка помежду си и те са основните причини за развитието на човешката цивилизация. Само че вярата е необходима в големи количества, а съмнението – в малки :-)
11. Comment by skoklyo
3/Aug/2007 at 11:55
Напротив, Рам, напротив – аз се съмнявам в съществуването на протоните и електроните, поне такива, каквито ги описват. Там всичко, доколкото знаеш, е въпрос на хипотези и теории. Но пък винаги мога, стига да искам, собственоръчно да се захвана с проучване на въпроса, провеждане на експерименти, изчисления на формули, и да преценя как стоят нещата. Нещата опират именно до доказуемост, не до сляпа вяра и страхопочитание.
Знаеш приказката – когато фактите говорят, и боговете мълчат. Само за справка – наскоро едни типове разработиха метод, по който движенията на електроните могат да бъдат заснети с обикновена камера. С подходящото оборудване и ти би могъл да си направиш опита и провериш изводите.
Сигурно си чувал за основното правило в науката – ако резултатите от един експеримент не могат да бъдат независимо възпроизведени безброй пъти по желание, то той не доказва нищо.
„Scientists never claim absolute knowledge of nature or the behavior of the subject of the field of study. Unlike a mathematical proof, a scientific theory is empirical, and is always open to falsification, if new evidence is presented. Even the most basic and fundamental theories may turn out to be imperfect if new observations are inconsistent with them.“
Та, я кажи сега пак за ангелите и жреческата методология? :)
Колкото до политиката – „Ако вярваш, че има някаква сила извън тебе, която насочва някои неща да се случват или не в твоя живот – значи Той съществува.“ Просто посочих един произтичащ от това твърдение нелеп пример, който обаче древните египтяни са приемали съвсем насериозно.
12. Comment by CX
3/Aug/2007 at 12:54
Майк, това исках да кажа с горния текст: че бог е това, което си намислим, че е. Защото преди всичко „бог“ е дума. Според мен ненужна.
Бог бил вътре в нас, (в) душите ни. Защо вместо да наричаме това, което е вътре в нас „това, което е вътре в нас“ ние му приписваме и определението „бог“? Защо вместо да наричаме всичко около нас „всичко около нас“ ние му приписваме и „бог“? Защо вместо да наричаме създателя „създател“ ние му лепваме и „бог“? Защо вместо да наричаме силата извън теб, която насочва някои неща да се случват „силата извън теб, която насочва някои неща да се случват“, или например съдба… ние измисляме и „бог“? Според мен е просто излишно. Ненужно обвързване на неща (които така или иначе си имат име и носят някакво значение) с думичката „бог“, която пък от своя страна също носи свои характеристики и значения, асоциации, внушения и дори предразсъдъци. Доста проблемна дума всъщност.
Според мен до това стигат хората, които отхвърлят църквата и религията, но непременно търсят да придадат някакъв друг смисъл на бог, да му намерят някакво място, да го натаманят за някъде/някакъв.
А откъде това желание у хората?
Вярата в „бог“ произтича от две изконни за човечестово неща: вяра и страх.
Вярата в случая е отчаяната нужда на човек да облече в думи всичко непознато, да му сложи граници. И така сам, по изкуствен начин да го направи по-достъпно за ума си. Да вярва в нещо висшо, което хем да оправдава всяко незнание и сложност на света, хем самото то да е толкова сложно, че да не си затормозяваме главите с него. Вяра, с която да имаме – макар и мъгляво – обяснение за всичко, което не знаем. Вяра, с която да се осланяме на нещо абстрактно. И с която да чувстваме известен душевен комфорт, спокойствие и неангажираност.
А страхът е страхът от неизвестното. От това какво те чака и какво би могло да те чака. Какво може да ти се случи ако си еди-какъв-си. На подсъзнателно ниво (а при някои дори съвсем осъзнато) това е страх, че ако не вярваш в бог (или вървиш против него), а пък той случайно съществува – то ти си прецакан, ще бъдеш наказан.
А за вклиняването на бог (и на вярата и на страха) в религиите и „светите писания“ изобщо няма да говоря… смешни работи.
13. Comment by Майк Рам
4/Aug/2007 at 10:07
СХ, не виждам какво те притеснява точно думата „бог“. Дума като дума. Както и ти даваш пример, може за различни случаи да се използват различни думи. Важното е ти да знаеш за какво се отнасят. За мене е много удобна, защото с нея наричам точно това, в което вярвам. Някои го наричат „провидение“, ‘съдба“, „късмет“ – всякак. На мене думата „бог“ ми е удобна.
Навсякъде има догматици, които държат на техните думи и техните ритуали. За щастие, не е задължително да ги следваме.
14. Comment by skoklyo
4/Aug/2007 at 11:55
Е, ако да наричаш черното „бяло“ за теб не е проблем, тогава …