Навсякъде има догматици, които държат на техните думи и техните ритуали. За щастие, не е задължително да ги следваме.

А откъде това желание у хората?

Вярата в „бог“ произтича от две изконни за човечестово неща: вяра и страх.
Вярата в случая е отчаяната нужда на човек да облече в думи всичко непознато, да му сложи граници. И така сам, по изкуствен начин да го направи по-достъпно за ума си. Да вярва в нещо висшо, което хем да оправдава всяко незнание и сложност на света, хем самото то да е толкова сложно, че да не си затормозяваме главите с него. Вяра, с която да имаме – макар и мъгляво – обяснение за всичко, което не знаем. Вяра, с която да се осланяме на нещо абстрактно. И с която да чувстваме известен душевен комфорт, спокойствие и неангажираност.
А страхът е страхът от неизвестното. От това какво те чака и какво би могло да те чака. Какво може да ти се случи ако си еди-какъв-си. На подсъзнателно ниво (а при някои дори съвсем осъзнато) това е страх, че ако не вярваш в бог (или вървиш против него), а пък той случайно съществува – то ти си прецакан, ще бъдеш наказан.

А за вклиняването на бог (и на вярата и на страха) в религиите и „светите писания“ изобщо няма да говоря… смешни работи.

Знаеш приказката – когато фактите говорят, и боговете мълчат. Само за справка – наскоро едни типове разработиха метод, по който движенията на електроните могат да бъдат заснети с обикновена камера. С подходящото оборудване и ти би могъл да си направиш опита и провериш изводите.

Сигурно си чувал за основното правило в науката – ако резултатите от един експеримент не могат да бъдат независимо възпроизведени безброй пъти по желание, то той не доказва нищо.

„Scientists never claim absolute knowledge of nature or the behavior of the subject of the field of study. Unlike a mathematical proof, a scientific theory is empirical, and is always open to falsification, if new evidence is presented. Even the most basic and fundamental theories may turn out to be imperfect if new observations are inconsistent with them.“

Та, я кажи сега пак за ангелите и жреческата методология? :)

Колкото до политиката – „Ако вярваш, че има някаква сила извън тебе, която насочва някои неща да се случват или не в твоя живот – значи Той съществува.“ Просто посочих един произтичащ от това твърдение нелеп пример, който обаче древните египтяни са приемали съвсем насериозно.

Освен това, малка забележка по твоите думи: „единствената принципна разлика между магия и наука е, че първата разчита на абсолютната вяра, а втората – на абсолютното неверие“. Не е вярно, че науката разчита на „абслоютно неверие“, а само на зрънце съмнение. Оттам нататък пак разчита на вярата. Ти виждал ли си електрони и протони, например? Сигурно не си. и аз не съм, но предполагам и двамата вярваме, че съществуват, щом учените по някакъв начин са ги видели.

Нали се сещаш, че по същия начин мога да попиам дали си виждал ангели? И отговорът ще е същия, само дето няма да цитираме учени, а жреци :-)

Вярата и неверието (или съмнението) са в неразривна връзка помежду си и те са основните причини за развитието на човешката цивилизация. Само че вярата е необходима в големи количества, а съмнението – в малки :-)

Освен това дадената от теб дефиниция обожествява на практика дори такива субекти като министерския съвет на републиката. Пътят от тази гледна точка до балсамирането на премиера и полагането му в пирамида е една крачка …

Именно това стои в основата на всяка религия – осланянето на външни „сили“ и убеждението, че можеш да им влияеш посредством магически ритуали, молитви и дарове. И преди някой да ме е хванал по бели гащи – единствената принципна разлика между магия и наука е, че първата разчита на абсолютната вяра, а втората – на абсолютното неверие. Оттам произтича и всичко останало.

Иначе и досега индийците щяха да мрат масово, ако разчитаха на Богинята на едрата шарка (не се шегувам, има я), вместо да се откъснат от властта ѝ и да почнат да се ваксинират.

Същото е и с българското общество, щом го споменахте – крайно време е да престане да вярва в собствената си безпомощност и зависимостта от външни сили. Защото „Който ни освободи, той ще ни и зароби“ – хубав цитат от Левски, идеално пасващ на цялата тази дискусия за вездесъщите и непознаваеми свръхсубекти, наричани още Богове.

Това прави спорът дали Бог съществува или не напълно безсмислен, защото това не е обективен факт, а състояние на духа. Бог е плод на вярата, а тя е индивидуална, т.е. субективна и няма никакъв обективен начин да се докаже неговото съществуване, но това всъщност не е и необходимо.

Това всъщност е и добра отправна точка за разбирането на религията – човек винаги се опитва да си обясни нещата съобразно наличните си познания. И доколкото според известната сентенция ние единствено знаем, че нищо не знаем, което май е до голяма степен вярно, все нейде в душата ни има уютно кътче за свръхестественото, повече или по-малко.

Нали знаеш – съзнанието ни действа избирателно. Който търси нещо, винаги ще го намери, независимо дали става въпрос за глобална конспирация, или пък за липсата на такава, за божествено присъствие във вселената, или пък за рационалното обяснение и на най-мистериозните феномени …

„When the only tool you have is a hammer, every problem looks like a nail“ :)

След като страницата (вкл. цифрите) се зареди, ако стои отворена дълго време, без да се публикува в близките няколко минути… цифрите стават невалидни, сменят се един вид. Оттам е проблемът.

А сега го напиши пак! :D