Заповядай в синтетичния свят!
За наркотиците: без конкретика на видовете, дозите и тяхната вреда; без цифри, проучвания и изследвания. Просто моето мъгляво възприятие – как го чувствам, как ги чувствам и как се чувствам.
Сега… може да прозвуча наивно, чак смешно, на някои може да им изглеждам задръстен или дори достоен за съжаление нещастник, патетичен идеалист. В ответен удар, тук се очаква да кажа как изобщо не ми пука и не давам пет пари за чуждото мнение. В днешно време непукизмът е модерен, демонстрацията на пълна неебателност и арогантност е нещо я-ко, а пренебрежението и снизхождението към отсрещния са нещото, което те извисява над него. О, пука ми, наистина… имам предвид, да се върнем на думата, понякога ми пука за чуждото мнение. Пука ми и винаги е мъчно, когато обществото те отхвърли, а пък щастието да намериш съмишленици е неописуемо. Но има и нещо далеч по-важно от това как те възприемат останалите, а именно: да си отстояваш своето, да имаш принципи. Да не се страхуваш и срамуваш от тези принципи. И ако можеш и доколкото можеш да ги следваш. А не да се огъваш и криволичиш като плужек, като хлъзгав червей, в отчаян опит да се харесаш на всички, да угодиш на всички, да изпъкнеш пред всички… а всъщност да си никой, публичен образ без сърцевина… бездушен фалш с много лица…
КАК ЗАПОЧНАСВЪРШИ ВСИЧКО
Някога имах една приятелка; имаше и любов, имаше и раздяла… няма(ше) значение. Веднъж, по-нататък във времето ненадейно се видяхме. Тя беше надрусана. Това беше една от най-грозните гледки, които съм виждал някога. Без кръв, без разпиляни черва, без боклуци, без фрапиращи кадри… беше грозно. Отвратително. Гнусно. „В какво се превръщат хората?“ – питах се аз глуповато. Хората, които обичам, които съм обичал… всички. Как се променят, защо се променят, в какво се превръщат… как се случва, къде е повратната точка? Беше много грозно и почти толкова тъжно.
Толкова ми беше неприятно, че ме досрамя да кажа на човека, с който бях „виж, това е една стара приятелка, бях ти споменавал за нея“. После се замислих – чакай, защо да ме е срам? Та нали и той друса…
В един момент от своя живот осъзнах, че всички друсат.
ВСИЧКИ ДРУСАТ
Не, повечето не са закоравели наркомани, не са пристрастени към твърдите наркотици, нито пропаднали зомбита. Не крадат от вкъщи, не продават вещите си. Изглеждат нормални… или почти. Просто периодично вземат по нещо, гълтат по нещо, пушат по нещо, смъркат по нещо… ей тъй, колкото да не е без хич…
Наркоманията вече не е лукс, а масовка. Не е сериозна и плашеща, а несериозна и магнетична. Или винаги е било така? Тя е днешния „лайфстайл“. Не е далечна, мрачна и дълбока, макар че и това го има. Наркоманията вече е битова, ежедневна, срасната с всички нива на младото поколение и децата. За тях е нормално и естествено дотолкова, че въобще не го мислят. Едно 15-годишно сополанче ще ти обясни за „делфинчетата“, „сърцата“, „черешките“, „звездичките“ и останалите видове фигурки. Бонбонки! Естествено е като всяко заобикалящо ги нещо… и как ли няма, след като
ТЯ Е НАВСЯКЪДЕ
Дрогата е навсякъде. Ако някога ми носеха банани само по Нова Година, то сега „навсякъде има матр’ял“. Можеш да си намериш кокаин горе-долу със същото усилие, с което купуваш пакет цигари (а тях, междувпрочем, ще ти ги дадат без никакъв зор дори и ако си малолетен). Субстанцията, която можеш да си намериш доста по-лесно от, примерно, любимия деликатес или някоя друга специфична марка от нещо си. КОКАИН ве! За хапове и други благинки да не говорим…
И КАКВО ОТ ТОВА?
И нищо. Тяхна си работа, да са живи и здрави, макар в дългосрочен план последното да ме съмнява. Наистина, тяхна си е работата. Аз не съм никакъв никому, не съм и консервативен до фанатизъм, нито някакъв бабичосан моралист. Дори не съм по-възрастен от „младите“ и „децата“, както наставнически ги наричам. Всекиму признавам свещеното право да бъде глупак. Едно от малкото права на този свят, които никой не може да ни отнеме.
ПО ПЛОСКОСТТА НА ИНЕРЦИЯТА
Защо го правят? Можем да кажем „защото са кухи“ и да приключим, но ми се иска нещата да са по-дълбоки…
Ако питаш тях някои ще ти кажат, че просто разпускат, може би след работния ден, след цялото напрежение и забързаност, след всички нерви и умора. Сигурно е така и сигурно е правдоподобно. Най-сигурното е, че това не е моят отговор, нито този, който търся и ме вълнува.
Сякаш сегашната генерация започна да го прави от скука. Събират се аверите, мълчат си, чешат си топките, пристъпват нервно от крак на крак… и кво да праим, ко да прайм, ми ай да свием нещо, ебаси…
Едни търсят щастието. Загубили са слънцето, светлината и топлината в лъчите му и се опитват да си създадат нова, изкуствена светлина, неонова. Те не могат да се забавляват, ако не вземат нещо. Не е сигурно дали наистина не могат, както и не е сигурно дали наистина се забавляват след поредната доза.
Други търсят енергията. PARTY ANIMALS наистина са животни – първични, диви, жадни. Аз не бих си взел такова животно вкъщи, те са тъмната страна на животинското. PARTY ANIMALS са потни, с разширени зеници и празен поглед, със зяпнала паст и изражение на говедо. Маса говеда в облак от лепкав прах, идващ от риещите им в земята копита. Зад облака от метафори се крие същината – те взимат, за да имат енергия, защото иначе не можело да скачаш цяло „парти“. Но кой е казал, че трябва да скачаш цяло парти? Това ли е критерият за фенщина, приятно изкарване и т.н.?
Трети търсят… просветлението. Астралната светлина. Докосване до Бога. Паралелния свят, тридесет и петото измерение. Вдъхновението ми идва от моментите, когато някой почне да ми разправя, че наркотиците отваряли съзнанието, извисявали те до едно ново, недостижимо инак ниво. Мнозина намират халюциногените и съпътстващите ги халюцинации за нещо особено, нещо мистично, загадъчно, магическо, романтично. Изобщо – нещо много чувствено и извисено, свише. Уви, всичко е химия. Химични, биологични и физиологични процеси, всякакви хормони, ензими, вещества. Взаимодействия и реакции, последици. Жалко, защото няма нищо мистично и божествено – има химия. Наркотиците не отключват нова реалност и нови възприятия – те ги „създават“ локално. Изкуствено и не особено изкусно.
Много хора просто падат в жертва на собствената си слабост. Попадат в такава среда и стават част от нея. Подвеждат се по акъла на „приятели“ и познати. В началото не им се друса, уж де, но не искат да се цепят от колектива, не искат компанията да ги отхвърли. Всъщност що за колектив и компания са тези, които биха те отлъчили за това? И съпричастността към такива неща ли е нужна, за да бъдеш част от приятелите си…
Повечето изобщо не се замислят. Правят го, защото е модерно, защото всички го правят, защото си дават вид на тежкари и гъзари, защото се чувстват по-зрели и опитни. Така е и така ще бъде, докато човек е на елементарното ниво да се води от позьорщина, стаден инстинкт и стремеж да подражаваш, за да се вписваш.
А някои просто опитват. Просто така, просто опит… просто е. От опит глава не боляло, хубаво било човек да опита от всичко. Те опитват и виждат, че няма нищо страшно. Не припадат, не получават гърчове, не колабират. Абе то вярно не било толкова страшно, значи става. Опитал веднъж, това означава, че човек е предразположен да опитва. И вероятно пак ще опита, ще опита за втори път или ще опита нещо друго. Ей така, просто така, просто. Винаги ще е просто опит. Ето я другата зависимост – не физическата, не психическата. Някои цял живот опитват и опитват. Пък и кво толкова… защо не?
ВРЕДНО БИЛО
На никой не му пука, че е вредно. Страхът и заплахите не възпитават. Може би и затова никой не спира – защото е вредно. Някои това дори ги стимулира, провокира, пък и във всеки от нас дреме по един инатлив бунтар. Всъщност и на мен не ми пука, че е вредно. На мен ми е повече тъпо, противно, грозно, безсмислено, символ на едно голямо падение, израждане. Ако е вредно (а то е) – това е просто допълнение към останалото.
Очевидно е, че всички онези предупреждения, надписи и кампании относно ВРЕ-ДА-ТА (физическата) нямат никакъв ефект. Обикновено предизвикват насмешка. „Аве яяя…“. В погледа на хората физическата вреда изглежда като нещо далечно, абстрактно, някаква фикция. Нещо твърде евентуално, което няма да им се случи, не и на тях. Трудно някой ще се уплаши от вредата, докато самата тя не го настигне. Почука ли на вратата ти идва и шопето, но вече е късно. Ала дори и тогава… всяко чудо за три дни. Един познат прекара инфаркт и толкова се стресна, че се взе в ръце спря да пуши. Страхът го държа година-две, а като позабрави и се почувства здрав – пак мина на две до три кутии дневно. Втория инфаркт не закъсня и го пожали, сега сигурно чака третия…
А някои съвсем не ги и интересува. Пристрастените към вредни субстанции си имат няколко златни лафа, които са толкова правдиви и разтърсващи с простоватата си, груба истинност, че просто нямаш какво да им отвърнеш. Вредно било – ами то всичко е вредно. Вредно било – ми то и храната е вредна, и въздухът е мръсен, дай сега да мрем. Вредно било – ми то веднъж се живее, поне да си направим кефа. Така и така щяло да се мре, нали. Ще се мре то, ама как искаш да стане – по естествен път или бавно и грозно, в мъчителна агония?
Пък пушачите смутено се оправдават, че ако спрат и ще надебелеят ужасно. Пушачите на марихуана не пропускат да вметнат, че цигарите и алкохолът са по-вредни, ПЪК!
« DRUGS NEVER SAY „I LOVE YOU“ »
Дрогата е неестествена, а аз изпитвам влечение към естествените неща. Тук можем да се впуснем в един безкраен каламбур, обречен спор какво е „естествено“ и прочие. Аз не обичам фалшивите неща, колкото и да са хубави. Ако се заиграем с въпросния каламбур обаче бихме могли да кажем, че щом самата природа ражда разни опиати, гъби и треви, то значи те не са фалшиви, а съвсем естествени, натурални и природни. „Тяяя природата си знае работата!“ – обажда се от последния ред поредния последовател ЗА легализацията. Обичам истината, колкото и да не ни отърва. Дори най-болезнената истина е за предпочитане пред илюзията. Но със същия успех бихме казали, че може и целият ни живот да е илюзия. Даже и така да е, то тогава дрогата е илюзия в илюзията. Двойна доза. Действително оттук могат да се изстискат безкрай тези, базирани на неизвестността и относителността, които сякаш са неоспорими. И на различните призми, през които пречупваме светогледа си. Можем също да кажем, че както наркотиците са една долна химична реакция, така и всички уж „естествени“ процеси в тялото ни не са нищо повече от същата химична реакция. И действително, разсъждавайки така можем да обезсмислим всеки спор и дебат. Аз обаче продължавам да не харесвам неестествените неща, с цялата условност на думите. Не обичам фалшивите, изкуствени неща. „Щастието“ и „силата“, които не извират от теб, а си вкарваш отвън… те не е истински. Безчувствените чувства – те са достойни за презиране.
А след поредния досег със синтетиката хората се превръщат в изгубени души. За мен те се обездушават, обезличават – така, както аз си го разбирам. Това е едно собствено възприятие, за което не очаквам разбиране. За мен те избледняват и посивяват, изсъхват и гният… и много други метафори и епитети. Те са празни отвътре. Или гнили? Ей, кое ще звучи по-добре? И имаше още, но желанието да пиша си отиде. Даже в момента се боря с подтика да изтрия всичко.
1. Comment by smiling
16/Nov/2007 at 23:18
поздравявам те за текста, наблюденията, откровеността
знам че е такъв светът, в който живеем, но ме е гнус от него такъв, какъвто е именно в светлината на бялата пътека
и ме е страх; страх не за приятелите ми, които знам, че ползват и са вече крайно зависими; страх за децата ми, които утре …
2. Comment by алекс
16/Nov/2007 at 23:46
Не трий, моля, че това е първото нормално, смислено и искрено писание по темата, което чета от не знам колко време насам.
За което благодаря.
3. Comment by blacksnoopy
17/Nov/2007 at 00:09
Прав си.
4. Comment by sylido
17/Nov/2007 at 06:48
Не си прав. Дори не разбирам смисъла на темата. Но. Не си прав !
Дори и ти си опитвал…дори и ти си пушил с надеждата някоя саученичка да те погледне с „искам да го чукам“ очите !!! Та каква е идеята изобщо –> толкова истина и няма заключение ? няма решение на проблема ? (ако има такъв)
5. Comment by gadnio
17/Nov/2007 at 17:09
За дрогата има толкова много изписан материал… толкова много филми, толкова много примери от живота, че едва ли не всичко е казано, повторено, потретено… до писване. И какво от това? Дрогата винаги я е имало и винаги ще я има, докато има кой да я консумира.
Проблемът не е в неосведомеността на хората… а в отказът им да повярват. Защото никога до преди да почнат, наистина никога, не са се докосвали до този свят. Не знаят как изглежда той в действителност. Защото дрогата се заражда именно в компании от хора, близки помежду си, както ти казваш. В компания на хора, които никога до преди не са имали възможност да се докоснат до света така, както го виждат наркоманите след… няколко години употреба. „Това няма да се случи на мен“ го казват само хора, които не са губили близки по този начин. Защото едно е да ти говорят абстрактни приказки, на които по принцип не обръщаш внимание, друго е да го почувстваш наистина.. друго е да видиш как твои познати, хора, на които си държал, поемат по този толкова примамлив път.. но да ги видиш след време, след като наркотикът е унищожил у тях това, което ги е правило хора, това, за което винаги си ги харесвал, това, което ги е правило специални за теб. Да ги видиш готови да предадат всич
6. Comment by gadnio
17/Nov/2007 at 17:19
(с извинение за преждевременно натиснатия бутон за постване)
…ко, всеки, дори най-близките си, само и само да вземат поредната доза. Да ги видиш в моменти на сладко опиянение, както и в моменти на неконтролируем наркотичен глад.
„Вече не ме интересува с кой ще си легна, важното е само да събера пари за дневната доза.“ (анонимна позната)
Всичко е толкова весело и толкова розово, но си идва на определена цена. Нека да не се лъжем – такова удоволствие, казват, по никакъв друг начин не може да изпита човек. Да, защото се симулира изкуствено. Ако забравим за момент, че свръхдозите убиват, и си представим, че наркотикът е безплатен, има го постоянно… то тогава какъв бил изходът?
Почва се с една доза на две седмици, после по две, после през ден.. всеки ден… по няколко пъти… докато накрая не свършиш на системи, в които да ти го вливат венозно, 24 часа на ден, седем дни в седмицата… и ще си щастлив, о, да, толкова щастлив, колкото не си бил и няма да бъдеш никога повече… И ще си сигурен, че си постигнал всичко в живота си, о, да, безценни… Защото нищо друго няма да може да ти достави пълно щастие. Нека да бъдем честни, за какво друго си струва да се живее? Пари? Близки? Мама, татко, братя, сестри? Жена? Деца? Стремеж да оставим нещо на света? Нещо, с което да ни помнят идните поколения? За какво ни е всичко това? Нали си имаме… това.
Смешно ли Ви се струва? А невъзможно? Нереалистично? Попитайте пак тези хора. Те ще ви кажат. Те знаят по-добре от Вас кое е по-добро и от най-добрия оргазъм, който са получавали някога.
Малко силно се получи и съжалявам, ако съм обидил някой. И аз, като автора на статията, изразявам лично мнение.
7. Comment by Е
17/Nov/2007 at 21:30
Истината е че наркотикът е като инсулина.
8. Comment by CX
17/Nov/2007 at 21:49
Моля, обясни тази категорична констатация.
9. Comment by Mindlicker
18/Nov/2007 at 03:57
Истината… е персонална приятели. Това кой, какво, кога прави е персонално решение. Голямата вътрешна битка, нали знаете – скритите врагове. Добре е да се помрънка за наркотиците, да се оплюят от пиедестала на отвращението от изкуственото, на чистата гледна точка… и толкова. Пореден писък на чайка на острова на гуаното пълен с хиляди други чайки, които пискат.
Къде е решението – то е във всеки един от нас, защото малко хора осъзнават че наркотици се взимат за да наебеш по лесно, да комуникираш по лесно, да се „заредиш“ с енергия, за да се харесаш. Но никой не ти казва какво следва още по дълбоко – отвъд тези простички определения. А това което следва са квинтесенцията на обществото – алчност, суета, похот, завист, гняв, лакомия, мързел. Да, точно така малко Байбъл тайм. Нима един добър, спокоен, силен духом човек ще иска да тегли една магистралка в кенефа на Червило? Не разбира се, защото той няма да е дори там, а най-вероятно ще сади дръвчета в Пирин или ще събира камъни на Пашадере.
Идеята за истинската страна на нещата е толкова необозримо дълбока, че повечето хора дори не се опитват да я забележат. Огромният град изсмуква живота от хората, обстрелвани непрекъснато от потоци визуална информация и шум се създава напрежение, което е адски трудно да се подтисне просто ей така. Колкото повече сме в схемата, толкова повече няма време, буфера на мозъците ни е претоварен със задачи за обработка и креативността отива някъде м/у псевдо повествованивто и копирането от другите. Хората се хранят с все по нискокачествена храна на единица население, търсят начин да изчистят затлачения буфер и се друсат, напиват, бият, ебат (не правят любов, буквално си се ебат) и т.н. безкраен кръговрат.
Е, какъв е смисъла да се пише за наркотиците, когато човек може да се замисли за нещо много по-фундаментално, нещо отвъд тясната гледна точка? Вие решете. Лесно е да се коментира, но да се промени нещо такова е невъзможно. Защо? Защото промяната започва отвътре и колкото и да се цапаме с депресарски статии и коментари, колкото и да стъмваме хоризонта на съзнанията ни умишлено или с цел да помогнем на някой… това не променя общото. А ако не можеш да промениш общото имаш само два пътя – да си или да не си част от него. А ако не си част от него, за чий ги пишеш тея статии освен за собственото си ЕГО. Повече позитивизъм, тая София ви е разболяла всички.
10. Comment by CX
18/Nov/2007 at 07:28
Това не е образователна статия, нито статия, която ще спаси света. Това е един нахвърлян текст, мой труд, който непретенциозно избягвам да наричам „статия“. Това са моите усещания по темата, както казах и в самото начало. Дали един текст ще „помогне“ или не на някой – не виждам каква връзка има това с писането и публикуването му. Дали има по-сериозни и по-фундаментални теми от дадена такава – не виждам каква връзка има това с писането на въпросната. Пък и нищо не започва и нищо не свършва с този текст: преди него е имало много; навярно и след него ще има още. Може би там е ставало въпрос за по-фундаменталното, дълбокото, изначалното? По думите ти излиза едва ли не, че няма смисъл да пишем за нищо… по която логика няма смисъл да правим нищо и изобщо – нищо няма смисъл. И въобще какво е това чудене за смисъла… какъв е смисъла… ми да, какъв е смисъла? И какво е Смисъл? Смисъл предполагам има винаги, дори и да не го забелязваме. И смисъл за кого? За теб може и да няма, но за някой друг да има… или за нещо друго, нещо различно и неопознаваемо.
Колкото до това защо пиша, макар че темата е необятна и сигурно ще пропусна нещо – пиша, защото ми харесва самия процес, а публикувам, защото ми е интересно да чувам коментари и отзиви. Снимам пък, защото ми харесва да снимам, а най-обичам да навързвам текст и снимки, да измислям подходящи заглавия и да оформям цели концепции. Как да кажа, чувствам се малко по-завършен. Правя го и заради общуването. А егото… ми то може да се приеме, че всичко в човек е основано на его, че егото ни е основната движеща сила. Зависи къде поставим границите на егото и неговата дефиниция. Така като гледам и ти имаш блог, имаш посотянен псевдоним, а тук в полетата си си въвел въпросния псевдоним и адреса към блога. Его? Пишеш на кирилица, за да си изряден пред другите или защото така ти харесва и така ти е добре. Его? Разсъждаваш над сериозни теми, опитваш се да се учиш и израстваш, осъвършенстваш. Его? Когато говориш с другите гледаш да се представиш на ниво, да кажеш нещо адекватно, нещо смислено, нещо умно, или пък нещо весело и смешно, оригинално. Его?
Честно казано не съм сигурен какво имаш предвид и какво искаш да кажеш, дори и да се съглася с казаното. За да бъда съвсем искрен – струва ми се, че нещо те е издразнило и си седнал да пишеш, но така и не си го формулирал ясно и насочено.
Поздрави. И прощавай, че се бутам в разговора и ти репликирам, понеже като прочетох за СОФИЯта и останах с впечатлението, че говориш на някой друг, може би софиянец.
11. Comment by Michel
18/Nov/2007 at 13:18
Поздравления за статията!
Много силна!
Нямам какво да добавя…
12. Comment by Mindlicker
19/Nov/2007 at 04:26
Благодаря за отговора ти. Всъщност, прав си за много от нещата – почти в десятката. Почти.
Написах коментара, не защото се издразних, а защото обичам да правя това – да добия допълнителна представа защо някой би написал подобно нещо като това, което си написал ти. Получих отговорите си и ти благодаря, че отдели от времето си за да ги пратиш. Не препрочитам това, което пиша, затова не парадирам с красота или стройна конструкция на написаното от мен. Просто се опитах да покажа въпроса с наркотиците от един малко по-различен ъгъл. Относно промяната, действието и смисъла, това го казах достатъчно ясно, но предполагам не си го разбрал, което е тъжно за интелигентен човек, какъвто очевидно си.
Относно социално поведение – добър опит. Разликата е в това търсиш ли одобрение за това, което правиш и имаш ли нужда да захраниш двигателя на красивия си ум с аплодисменти за да продължиш да го правиш. Ако имах нужда от подобна храна може би щях да пиша тук. Колкото до псевдоними – псевдонима е там, наистина, но имаш още и домейн, и whois информация, така, че винаги можеш да разбереш кой съм… ако желаеш.
За наркотиците – те винаги са „араунд“ и са наплетени и в тази схема, затова не мисля, че съм се отклонил от темата. Само че наркотик е и желанието да имаш още, наркотик е и желанието с някой приятел да „нахраните“ някой друг зад гърба му. И пич – не визирам теб.
За егото беше наистина тъпо, извинявай. За София, градът си е супер шит и ти сам го знаеш. Той ти бърка в мозъка с всяка фибра на железобетонното си тяло и с всеки дъх от изгорели газове.
13. Comment by E
19/Nov/2007 at 14:43
„Защо го правят?“
Ми „защо пият вода?“ или пък „защо ядът люто?“
Ами защо пушат цигари? или пък „защо пият лекарства?“
Отговорите на тези въпроси са полуидентични.
Да наистина повечето го правят ей така, ‘за сефтето’.
Щом го правят се предполага, че им харесва, както на мен
ми харесва да ям шоколад. Аз знам, че ми вреди. Те знаят,
че им вреди, но същевременно им помага. Там и на мига.
Миналото е минало, да разказваш за миналото е като да разказваш за филм който си гледал. А бъдещето е неясно. И в мига в който някой вземе някакъв вид наркотик него не го вълнува нито минало, нито неясното и безисвестно бъдеще, което всъщност зависи от сегашното(тук и сега) и миналото.
Това дали наркотиците ти вредят или ти помагат (като отварят нещо в съзнанието) е много спорна. Това е като всяка една тема включваща дадено ЛЕЧЕНИЕ. Лечение…
Примера за който се сещам е че на скоро четох две статии. В едната пишеха колко противопоказно е млякото за кожата и венерическите болести. В друга пък се пишеше, че е напълно безопасно и е хубаво млякото за кожата и венерическите болести.
И ти стоиш и си мислиш в тоя момент кое е по-важно. Науката или психиката?
Защото всяко едно лекарство е съставено от различни съставки. Можеш да дадеш на човек аспирин, а той да си мисли, че пие лекарството за дадената му болест и
да се излекува. От лекарство което няма нищо общо с предписаното му.
Защо пием сиропи за кашлица, след като в тях има нещо, което има същите белези, като амфетамините. Мда.. учестен пулс, прилив на енергия, хармония, че и антидепресиращ
ефект има освен ефекта да ти оправи гърлото. И що го пием тоя сироп след, като е като наркотиците? А? Що ни го предписват?
А що цигарите са легални, след като към тях човек се пристрастява от раз?
Те са много по-опасни от наркотиците. И с двете може да се предозира. Само дето с цигарите се предозирва малко по-бавно… и можеш само да имаш пушак в белите дробове и по-широки дупки от нормалните, които си има белия дроб.
Затова казах и че са като инсулина.
С разликата, че всичко което отпушват си е в теб, те го изкарват.
Понякога говорят и от собственото си име, но това е когато си станал консуматор или дарител.
Всичко е психика. Твоята психика. Всичко е там. Не в наркотиците.
Те само те задръстват стига да им го позволиш ;)
14. Comment by CX
19/Nov/2007 at 20:18
И ето отново всичко стигна бездънната дупка, безкрайния кръговрат, обречената тема – физическата вреда и химичния състав.
Инсулинът е хормон. Измежду многото му функции е и понижаването на кръвната захар. Покачването на захарта до определени нива е вредно, води до болестно състояние (диебет и други проблеми) и може да завърши фатално. Затова при липса на инсулин въпросният се инжектира. Това не се прави защото на някой му е кефнало така, а защото е нужно, жизненоважно. Също така не знам да има някакво пристрастяване или психотропни въздействия. Това е нужда, не е хубава и е по-добре без нея, но е нужда… жизнена. Понякога не зависи от нас. Докато наркотиците не са нужда, освен ако сам не си ги втълпиш като такава. Без тях можем, но сами избираме с тях. Права си, че всичко си е в нас. Силата и начинът да го изкараме също е в нас… забравен, подтиснат или закърнял, може би дори ненужен… но си е в нас. Наркотиците са изкуственият „начин“. Ако наркотиците отпушват нещо в някого, ако му изкарват нещо, което иначе е таял в себе си – то аз искрено го съжалявам. Аз мога да бъда щастлив и без дрогата, мога да бъда тонизиран и енергичен и без нея, мога да си въобразявам и да се „филмирам“ и без нея. „Но с нея ще можеш още повече“? Да, ако взема дрога може и да стана още по-“щастлив“, но там е работата: когато аз съм щастлив аз съм точно толкова щастлив, колкото трябва и колкото ми харесва. И ми стига. Дори и нещастието, когато го има, ми стига. Самото удовлетворение, че е естествено (с цялата условност) ме кара да го приема. Банално, но дрогата няма да ти реши проблема, макар че ще те заблуди, че е решен и си ОКЕЙ. Проблемът ще си е там и ще расте, дори да не е нещо дребно и битово като това, че се връщаш скапан и изтормозен от работа.
Всъщност повечето лекарства са вредни. Някои лекарства убиват „лошите“ бактерии, но покрай тях си отиват и някои „добри“ микроби. Няма как. Лекарствата обаче са направени, за да помагат. Всяко нещо си има цена, разбира се. Наред с положителното въздействие, повечето лекарства имат и друго – страничен ефект. Лекарствата са направени възможно най-безвредни. Идеята е да изпълняват конкретната си функция с минимални „щети“, оставяйки пренебрежимо малки следи върху организма.
Все пак има хора, които са дотолкова отвратени от тази химия, че избягват всякакви лекарства. Пазят се от болести и се лекуват „самоделно“, ползвайки по-стари и нестандартни методи, позабравени от традиционната медицина.
Работата е там, че докато тези медикаменти са с идеята да помагат и се ползват най-често, когато нямаш избор и залогът е прекалено голям… то наркотиците са нещо, за което винаги имаш избор, а функцията им не е да те лекува. При много от тях основното е вредата, а „ползата“ е като страничен ефект и е краткотрайна.
Така че не виждам какви паралели ми правиш между лекарствата (вкл. инсулина като такова) и наркотиците. Никой не се тъпче с лекарства просто така, от кеф, скука, тъпотия, позьорщина и прочие… никой, освен наркоманите. Явлението наркомани. Да, същите тези наркомани си вземат и сироп за кашлица понякога.
… цигарите са легални, защото… откъде да знам… защото са твърде разпространени и използвани? Защото индустрията е голяма, а парите – още повече? Защото са окупирали терена за легалната дрога достатъчно рано? Защото властниците и издаващите закони са пушачи?
Истината е, че цигарите се възприемат другояче. Някак естествени и нормални са, па макар и вредни. За мен не е така, но за хората е. Още първото правителство, което изцяло забрани цигарите и алкохола, ще си отиде веднага. Свалено.
Цигарите обаче не водят до такива психични проблеми. Зависимостта е силна, но не си готов на всичко заради нея – не си готов да убиеш, да крадеш или да станеш дилър. Не ти разбърква мозъка.
Иначе вредата не е само в дробовете, междувпрочем, а и в сърцето. И в канцерогенните токсини, които се натрупват и рано или късно „избиват“… в доброкачествени или злокачествени образувания. Рак. Мисля си, че ракът има потенциала да поразява всички, рано или късно… просто някои не доживяват, умират си (по естествен или друг начин) преди да са заболели. Зависи от предразположеността на човек и от токсините, които натрупва в организма си с течение на годините. Да спомена, че не съм специалист и говоря от обща култура и лични размисли. Апропо, тревата и всичките тия за пушене също са вредни за дробовете. Това си е пушек все пак, отрови и токсини… а мога да го кажа и по-звучно – ЛАЙНА.
Както и да е, аз и цигарите причислявам към наркотиците, в смисъл горното важи и за тях… обездушаването, това лично възприятие, което не очаквам да бъде разбрано от човек, който не го е изпитал.
След време може и наркотиците да са на тоя хал – след още няколко поколения, които отраснат с дрогата… ще са толкова разпространени и вплетени в ежедневието, че ще се възприемат като нормални и легални. Може и някой нов наркотик да измислят, който да ни пробутат за „жизненоважен“ и всички да го вземаме. Човечеството под контрол. Има такива филми. Не изглежда толкова фантасмагорично.
Всъщност обобщението „наркотици“ е само една част от цялостната картинка. Което струва ми се намекна и Mindlicker. Чревоугодничеството ме отвращава по същия начин, по който и наркотиците. Общото вероятно е пристрастяването. Отвращава ме и суетата, ламтежа за слава и величие, стремежа да си в центъра, под прожекторите. Затова и не наблягам на химичния характер, чисто физическата вреда и т.н… защото алчността няма химичен състав, например.
Важно е не хапчето, а действието, самия акт. Когато човек взима, защо взима и в какъв се превръща. Слабостта, заблудата. Не бих се отвратил от едно 3-годишно дете, което бива дрогирано от майка си. Дори да се пристрасти, да се обезличи, живецът в него да умре… то няма да е виновно, малко е било и не е знаело, изборът не е бил негов. За него може да имам съчувствие, но не и отвращение – отвращението е за тези, които съзнателно правят своя избор. Проблемът е колкото във вида и ефекта на тези субстанции, толкова и в самите хора и нуждата им да прибягват към нещо такова или изобщо към нещо.
Иска ми се хората да работят над себе си повече, да се разучават, да се усъвършенстват ако е възможно, да се изстискват ако им дотрябва… но не да прибягват до външни субстанции. Повечето от които с илюзорен и кратък ефект. Мозъкът има голям и неразкрит потенциал, а съзнанието е способно на „чудеса“… има достатъчно за изследване и себеопознаване. Можем да постигнем много, стига да го искаме, да опитваме и да имаме късмет. Най-малкото хората биха си разрешили доста от елементарните и дребнави битови проблеми, в които буксуват. Можем да мислим и търсим, да се взираме, а не да живеем търтейския живот на пасивността и евтините удоволствия. Където всъщност не живееш, а преживяш. Можем да вникваме и разрешаваме, а не да замазваме и подминаваме, залъгвайки се с някакви фалшиви глупости, колкото да мине времето.
И ми се иска не защото съм генният инженер на нацията, който е загрижен за бъдещата еволюция на човешкия род (макар че и за това все някой трябва да мисли, м?), а защото чисто и просто предпочитам такива хора, отколкото онакива. Харесвам ги. По-истински са. Трудно е с думи да се обясни нещо, което изпитваш, на човек, който не го е изпитвал.
15. Comment by Mindlicker
20/Nov/2007 at 07:27
Грешиш – амфетамин, морфин (хероин), кодеин, ефедрин, глутетамид, паркизан, кокаин и.т.н. Кое не е лекарство? Отвори една фармалкология, било ветеринарна или обикновена и ще ги намериш там. Това са лекарства, въпроса е в злоупотребата, в дозата, в смисъла – а смисъл в наркотиците няма. Тва е. Друго е искал да каже Кастанеда като говори за наркотиците, а сега всеки спекулира с пейота, много е куул да си отгледаш един и да му изядеш пъпките. А в книгите въобще не става въпрос за наркотици, а за тривиалното вече материално/духовно превъплъщение на човешкото същество.
Относно:
и т.н.
Now you´re talkin’ my man. Now you´re talkin’ Това е простичката истина – измийте си очите и погледнете света. Просто действие, което за някой може да продължи цял един живот. Но си струва защото потенциала на мозъка е … абе няма горна граница освен тази която си сложим сами.