Работата е там, че докато тези медикаменти са с идеята да помагат и се ползват най-често, когато нямаш избор и залогът е прекалено голям… то наркотиците са нещо, за което винаги имаш избор, а функцията им не е да те лекува. При много от тях основното е вредата, а “ползата” е като страничен ефект и е краткотрайна.

Грешиш – амфетамин, морфин (хероин), кодеин, ефедрин, глутетамид, паркизан, кокаин и.т.н. Кое не е лекарство? Отвори една фармалкология, било ветеринарна или обикновена и ще ги намериш там. Това са лекарства, въпроса е в злоупотребата, в дозата, в смисъла – а смисъл в наркотиците няма. Тва е. Друго е искал да каже Кастанеда като говори за наркотиците, а сега всеки спекулира с пейота, много е куул да си отгледаш един и да му изядеш пъпките. А в книгите въобще не става въпрос за наркотици, а за тривиалното вече материално/духовно превъплъщение на човешкото същество.

Относно:

Иска ми се хората да работят над себе си повече, да се разучават, да се усъвършенстват ако е възможно, да се изстискват ако им дотрябва… но не да прибягват до външни субстанции. Повечето от които с илюзорен и кратък ефект. Мозъкът има голям и неразкрит потенциал, а съзнанието е способно на “чудеса”… има достатъчно за изследване и себеопознаване. Можем да постигнем много, стига да го искаме, да опитваме и да имаме късмет.

и т.н.

Now you´re talkin’ my man. Now you´re talkin’ Това е простичката истина – измийте си очите и погледнете света. Просто действие, което за някой може да продължи цял един живот. Но си струва защото потенциала на мозъка е … абе няма горна граница освен тази която си сложим сами.

Инсулинът е хормон. Измежду многото му функции е и понижаването на кръвната захар. Покачването на захарта до определени нива е вредно, води до болестно състояние (диебет и други проблеми) и може да завърши фатално. Затова при липса на инсулин въпросният се инжектира. Това не се прави защото на някой му е кефнало така, а защото е нужно, жизненоважно. Също така не знам да има някакво пристрастяване или психотропни въздействия. Това е нужда, не е хубава и е по-добре без нея, но е нужда… жизнена. Понякога не зависи от нас. Докато наркотиците не са нужда, освен ако сам не си ги втълпиш като такава. Без тях можем, но сами избираме с тях. Права си, че всичко си е в нас. Силата и начинът да го изкараме също е в нас… забравен, подтиснат или закърнял, може би дори ненужен… но си е в нас. Наркотиците са изкуственият „начин“. Ако наркотиците отпушват нещо в някого, ако му изкарват нещо, което иначе е таял в себе си – то аз искрено го съжалявам. Аз мога да бъда щастлив и без дрогата, мога да бъда тонизиран и енергичен и без нея, мога да си въобразявам и да се „филмирам“ и без нея. „Но с нея ще можеш още повече“? Да, ако взема дрога може и да стана още по-“щастлив“, но там е работата: когато аз съм щастлив аз съм точно толкова щастлив, колкото трябва и колкото ми харесва. И ми стига. Дори и нещастието, когато го има, ми стига. Самото удовлетворение, че е естествено (с цялата условност) ме кара да го приема. Банално, но дрогата няма да ти реши проблема, макар че ще те заблуди, че е решен и си ОКЕЙ. Проблемът ще си е там и ще расте, дори да не е нещо дребно и битово като това, че се връщаш скапан и изтормозен от работа.

Всъщност повечето лекарства са вредни. Някои лекарства убиват „лошите“ бактерии, но покрай тях си отиват и някои „добри“ микроби. Няма как. Лекарствата обаче са направени, за да помагат. Всяко нещо си има цена, разбира се. Наред с положителното въздействие, повечето лекарства имат и друго – страничен ефект. Лекарствата са направени възможно най-безвредни. Идеята е да изпълняват конкретната си функция с минимални „щети“, оставяйки пренебрежимо малки следи върху организма.
Все пак има хора, които са дотолкова отвратени от тази химия, че избягват всякакви лекарства. Пазят се от болести и се лекуват „самоделно“, ползвайки по-стари и нестандартни методи, позабравени от традиционната медицина.

Работата е там, че докато тези медикаменти са с идеята да помагат и се ползват най-често, когато нямаш избор и залогът е прекалено голям… то наркотиците са нещо, за което винаги имаш избор, а функцията им не е да те лекува. При много от тях основното е вредата, а „ползата“ е като страничен ефект и е краткотрайна.

Така че не виждам какви паралели ми правиш между лекарствата (вкл. инсулина като такова) и наркотиците. Никой не се тъпче с лекарства просто така, от кеф, скука, тъпотия, позьорщина и прочие… никой, освен наркоманите. Явлението наркомани. Да, същите тези наркомани си вземат и сироп за кашлица понякога.

… цигарите са легални, защото… откъде да знам… защото са твърде разпространени и използвани? Защото индустрията е голяма, а парите – още повече? Защото са окупирали терена за легалната дрога достатъчно рано? Защото властниците и издаващите закони са пушачи?
Истината е, че цигарите се възприемат другояче. Някак естествени и нормални са, па макар и вредни. За мен не е така, но за хората е. Още първото правителство, което изцяло забрани цигарите и алкохола, ще си отиде веднага. Свалено.
Цигарите обаче не водят до такива психични проблеми. Зависимостта е силна, но не си готов на всичко заради нея – не си готов да убиеш, да крадеш или да станеш дилър. Не ти разбърква мозъка.
Иначе вредата не е само в дробовете, междувпрочем, а и в сърцето. И в канцерогенните токсини, които се натрупват и рано или късно „избиват“… в доброкачествени или злокачествени образувания. Рак. Мисля си, че ракът има потенциала да поразява всички, рано или късно… просто някои не доживяват, умират си (по естествен или друг начин) преди да са заболели. Зависи от предразположеността на човек и от токсините, които натрупва в организма си с течение на годините. Да спомена, че не съм специалист и говоря от обща култура и лични размисли. Апропо, тревата и всичките тия за пушене също са вредни за дробовете. Това си е пушек все пак, отрови и токсини… а мога да го кажа и по-звучно – ЛАЙНА.
Както и да е, аз и цигарите причислявам към наркотиците, в смисъл горното важи и за тях… обездушаването, това лично възприятие, което не очаквам да бъде разбрано от човек, който не го е изпитал.

След време може и наркотиците да са на тоя хал – след още няколко поколения, които отраснат с дрогата… ще са толкова разпространени и вплетени в ежедневието, че ще се възприемат като нормални и легални. Може и някой нов наркотик да измислят, който да ни пробутат за „жизненоважен“ и всички да го вземаме. Човечеството под контрол. Има такива филми. Не изглежда толкова фантасмагорично.

Всъщност обобщението „наркотици“ е само една част от цялостната картинка. Което струва ми се намекна и Mindlicker. Чревоугодничеството ме отвращава по същия начин, по който и наркотиците. Общото вероятно е пристрастяването. Отвращава ме и суетата, ламтежа за слава и величие, стремежа да си в центъра, под прожекторите. Затова и не наблягам на химичния характер, чисто физическата вреда и т.н… защото алчността няма химичен състав, например.
Важно е не хапчето, а действието, самия акт. Когато човек взима, защо взима и в какъв се превръща. Слабостта, заблудата. Не бих се отвратил от едно 3-годишно дете, което бива дрогирано от майка си. Дори да се пристрасти, да се обезличи, живецът в него да умре… то няма да е виновно, малко е било и не е знаело, изборът не е бил негов. За него може да имам съчувствие, но не и отвращение – отвращението е за тези, които съзнателно правят своя избор. Проблемът е колкото във вида и ефекта на тези субстанции, толкова и в самите хора и нуждата им да прибягват към нещо такова или изобщо към нещо.

Иска ми се хората да работят над себе си повече, да се разучават, да се усъвършенстват ако е възможно, да се изстискват ако им дотрябва… но не да прибягват до външни субстанции. Повечето от които с илюзорен и кратък ефект. Мозъкът има голям и неразкрит потенциал, а съзнанието е способно на „чудеса“… има достатъчно за изследване и себеопознаване. Можем да постигнем много, стига да го искаме, да опитваме и да имаме късмет. Най-малкото хората биха си разрешили доста от елементарните и дребнави битови проблеми, в които буксуват. Можем да мислим и търсим, да се взираме, а не да живеем търтейския живот на пасивността и евтините удоволствия. Където всъщност не живееш, а преживяш. Можем да вникваме и разрешаваме, а не да замазваме и подминаваме, залъгвайки се с някакви фалшиви глупости, колкото да мине времето.
И ми се иска не защото съм генният инженер на нацията, който е загрижен за бъдещата еволюция на човешкия род (макар че и за това все някой трябва да мисли, м?), а защото чисто и просто предпочитам такива хора, отколкото онакива. Харесвам ги. По-истински са. Трудно е с думи да се обясни нещо, което изпитваш, на човек, който не го е изпитвал.

Отговорите на тези въпроси са полуидентични.
Да наистина повечето го правят ей така, ‘за сефтето’.
Щом го правят се предполага, че им харесва, както на мен
ми харесва да ям шоколад. Аз знам, че ми вреди. Те знаят,
че им вреди, но същевременно им помага. Там и на мига.
Миналото е минало, да разказваш за миналото е като да разказваш за филм който си гледал. А бъдещето е неясно. И в мига в който някой вземе някакъв вид наркотик него не го вълнува нито минало, нито неясното и безисвестно бъдеще, което всъщност зависи от сегашното(тук и сега) и миналото.
Това дали наркотиците ти вредят или ти помагат (като отварят нещо в съзнанието) е много спорна. Това е като всяка една тема включваща дадено ЛЕЧЕНИЕ. Лечение…
Примера за който се сещам е че на скоро четох две статии. В едната пишеха колко противопоказно е млякото за кожата и венерическите болести. В друга пък се пишеше, че е напълно безопасно и е хубаво млякото за кожата и венерическите болести.
И ти стоиш и си мислиш в тоя момент кое е по-важно. Науката или психиката?
Защото всяко едно лекарство е съставено от различни съставки. Можеш да дадеш на човек аспирин, а той да си мисли, че пие лекарството за дадената му болест и
да се излекува. От лекарство което няма нищо общо с предписаното му.
Защо пием сиропи за кашлица, след като в тях има нещо, което има същите белези, като амфетамините. Мда.. учестен пулс, прилив на енергия, хармония, че и антидепресиращ
ефект има освен ефекта да ти оправи гърлото. И що го пием тоя сироп след, като е като наркотиците? А? Що ни го предписват?
А що цигарите са легални, след като към тях човек се пристрастява от раз?
Те са много по-опасни от наркотиците. И с двете може да се предозира. Само дето с цигарите се предозирва малко по-бавно… и можеш само да имаш пушак в белите дробове и по-широки дупки от нормалните, които си има белия дроб.

Затова казах и че са като инсулина.
С разликата, че всичко което отпушват си е в теб, те го изкарват.
Понякога говорят и от собственото си име, но това е когато си станал консуматор или дарител.
Всичко е психика. Твоята психика. Всичко е там. Не в наркотиците.
Те само те задръстват стига да им го позволиш ;)

Написах коментара, не защото се издразних, а защото обичам да правя това – да добия допълнителна представа защо някой би написал подобно нещо като това, което си написал ти. Получих отговорите си и ти благодаря, че отдели от времето си за да ги пратиш. Не препрочитам това, което пиша, затова не парадирам с красота или стройна конструкция на написаното от мен. Просто се опитах да покажа въпроса с наркотиците от един малко по-различен ъгъл. Относно промяната, действието и смисъла, това го казах достатъчно ясно, но предполагам не си го разбрал, което е тъжно за интелигентен човек, какъвто очевидно си.

Относно социално поведение – добър опит. Разликата е в това търсиш ли одобрение за това, което правиш и имаш ли нужда да захраниш двигателя на красивия си ум с аплодисменти за да продължиш да го правиш. Ако имах нужда от подобна храна може би щях да пиша тук. Колкото до псевдоними – псевдонима е там, наистина, но имаш още и домейн, и whois информация, така, че винаги можеш да разбереш кой съм… ако желаеш.

За наркотиците – те винаги са „араунд“ и са наплетени и в тази схема, затова не мисля, че съм се отклонил от темата. Само че наркотик е и желанието да имаш още, наркотик е и желанието с някой приятел да „нахраните“ някой друг зад гърба му. И пич – не визирам теб.

За егото беше наистина тъпо, извинявай. За София, градът си е супер шит и ти сам го знаеш. Той ти бърка в мозъка с всяка фибра на железобетонното си тяло и с всеки дъх от изгорели газове.

Много силна!

Нямам какво да добавя…

Колкото до това защо пиша, макар че темата е необятна и сигурно ще пропусна нещо – пиша, защото ми харесва самия процес, а публикувам, защото ми е интересно да чувам коментари и отзиви. Снимам пък, защото ми харесва да снимам, а най-обичам да навързвам текст и снимки, да измислям подходящи заглавия и да оформям цели концепции. Как да кажа, чувствам се малко по-завършен. Правя го и заради общуването. А егото… ми то може да се приеме, че всичко в човек е основано на его, че егото ни е основната движеща сила. Зависи къде поставим границите на егото и неговата дефиниция. Така като гледам и ти имаш блог, имаш посотянен псевдоним, а тук в полетата си си въвел въпросния псевдоним и адреса към блога. Его? Пишеш на кирилица, за да си изряден пред другите или защото така ти харесва и така ти е добре. Его? Разсъждаваш над сериозни теми, опитваш се да се учиш и израстваш, осъвършенстваш. Его? Когато говориш с другите гледаш да се представиш на ниво, да кажеш нещо адекватно, нещо смислено, нещо умно, или пък нещо весело и смешно, оригинално. Его?
Честно казано не съм сигурен какво имаш предвид и какво искаш да кажеш, дори и да се съглася с казаното. За да бъда съвсем искрен – струва ми се, че нещо те е издразнило и си седнал да пишеш, но така и не си го формулирал ясно и насочено.

Поздрави. И прощавай, че се бутам в разговора и ти репликирам, понеже като прочетох за СОФИЯта и останах с впечатлението, че говориш на някой друг, може би софиянец.

Къде е решението – то е във всеки един от нас, защото малко хора осъзнават че наркотици се взимат за да наебеш по лесно, да комуникираш по лесно, да се „заредиш“ с енергия, за да се харесаш. Но никой не ти казва какво следва още по дълбоко – отвъд тези простички определения. А това което следва са квинтесенцията на обществото – алчност, суета, похот, завист, гняв, лакомия, мързел. Да, точно така малко Байбъл тайм. Нима един добър, спокоен, силен духом човек ще иска да тегли една магистралка в кенефа на Червило? Не разбира се, защото той няма да е дори там, а най-вероятно ще сади дръвчета в Пирин или ще събира камъни на Пашадере.

Идеята за истинската страна на нещата е толкова необозримо дълбока, че повечето хора дори не се опитват да я забележат. Огромният град изсмуква живота от хората, обстрелвани непрекъснато от потоци визуална информация и шум се създава напрежение, което е адски трудно да се подтисне просто ей така. Колкото повече сме в схемата, толкова повече няма време, буфера на мозъците ни е претоварен със задачи за обработка и креативността отива някъде м/у псевдо повествованивто и копирането от другите. Хората се хранят с все по нискокачествена храна на единица население, търсят начин да изчистят затлачения буфер и се друсат, напиват, бият, ебат (не правят любов, буквално си се ебат) и т.н. безкраен кръговрат.

Е, какъв е смисъла да се пише за наркотиците, когато човек може да се замисли за нещо много по-фундаментално, нещо отвъд тясната гледна точка? Вие решете. Лесно е да се коментира, но да се промени нещо такова е невъзможно. Защо? Защото промяната започва отвътре и колкото и да се цапаме с депресарски статии и коментари, колкото и да стъмваме хоризонта на съзнанията ни умишлено или с цел да помогнем на някой… това не променя общото. А ако не можеш да промениш общото имаш само два пътя – да си или да не си част от него. А ако не си част от него, за чий ги пишеш тея статии освен за собственото си ЕГО. Повече позитивизъм, тая София ви е разболяла всички.

…ко, всеки, дори най-близките си, само и само да вземат поредната доза. Да ги видиш в моменти на сладко опиянение, както и в моменти на неконтролируем наркотичен глад.

„Вече не ме интересува с кой ще си легна, важното е само да събера пари за дневната доза.“ (анонимна позната)

Всичко е толкова весело и толкова розово, но си идва на определена цена. Нека да не се лъжем – такова удоволствие, казват, по никакъв друг начин не може да изпита човек. Да, защото се симулира изкуствено. Ако забравим за момент, че свръхдозите убиват, и си представим, че наркотикът е безплатен, има го постоянно… то тогава какъв бил изходът?
Почва се с една доза на две седмици, после по две, после през ден.. всеки ден… по няколко пъти… докато накрая не свършиш на системи, в които да ти го вливат венозно, 24 часа на ден, седем дни в седмицата… и ще си щастлив, о, да, толкова щастлив, колкото не си бил и няма да бъдеш никога повече… И ще си сигурен, че си постигнал всичко в живота си, о, да, безценни… Защото нищо друго няма да може да ти достави пълно щастие. Нека да бъдем честни, за какво друго си струва да се живее? Пари? Близки? Мама, татко, братя, сестри? Жена? Деца? Стремеж да оставим нещо на света? Нещо, с което да ни помнят идните поколения? За какво ни е всичко това? Нали си имаме… това.

Смешно ли Ви се струва? А невъзможно? Нереалистично? Попитайте пак тези хора. Те ще ви кажат. Те знаят по-добре от Вас кое е по-добро и от най-добрия оргазъм, който са получавали някога.

Малко силно се получи и съжалявам, ако съм обидил някой. И аз, като автора на статията, изразявам лично мнение.