Човешкото общуване достига нови висоти.
Хора се срещат навън и разминават на улицата. Приятели и познати се поздравяват – нормално. Но вместо да си кажат „здравей – здрасти“, да се подминат и всичко да свърши… те ненужно усложняват положението.
- Ко стаа?
Тази реплика ме втрещява. Оставя ме безмълвен, както се случва при силен шок или недостиг на въздух. Понякога е само машинално изречена, но друг път човекът ме гледа в очите и наистина очаква да му кажа нещо. А аз нямам какво, нямам отговори за такива въпроси.
- Ооо, ко стаа?
- Ем ко да стаа… – правя убита физиономия и свивам рамене.
- Как е?
Едно време отговарях „зле“. Тогава събеседникът винаги проявяваше една механично-вяла загриженост „защо?“. Накрая ми писна да се обяснявам.
- Как е?
- Как да е…
- Как е?
- Бива.
Това е хубав отговор, безболезнен.
- Ко п’аим?
Когато бях малък този въпрос беше „какво правиш?“. Отговарях „нищо“. Следваше апострофиране, че „може ли нищо да се прави“, „еми не може да правиш нищо“ и бла бла бля. Без изключение. Също ми писна.
- Ко праим?
- Еми аз правя еди-какво-си, но с теб какво правим – не зная.
Но този отговор се оказа неподходящ, защото срещах неразбиращ и подозрителен поглед. Понякога се разсмиваха, леко пресилено, но винаги ме гледаха криво.
- Ко праиш?
- Дишам.
- Ко праиш?
- Говоря с теб.
Нима има по-смислени отговори от тези?
1. Comment by Таня
29/Mar/2007 at 13:14
Мдааа, синдромът „Коста“ доста е разпространен напоследък. Благодаря за подсказките за отговори, щото и аз се втрещявах досега, какво да отговарям.
2. Comment by nixonixo
29/Mar/2007 at 17:23
ситуацията по хасковски:
- Ко стаа?
- Ам’ нà.
- Ам’ такЪва е…
- Ам’ ко да праиш.
:)
3. Comment by January
30/Mar/2007 at 11:20
Аз на „костаа“ отговарям буквално с това, което правя в момента (ми вървя по улицата/отивам еди-къде-си/търся нещо), за да не задълбаваме в метафизика и да се уточним максимално бързо. :lol:
Много повече ме дразни лицемерното „Как си?“
Намразих го на предишната си работа, където т’ва беше първата реплика между колежки и даже шефки. Обажда ми се примерно шефката, че трябва да отговоря спешно на клиента Х, ама първо естествено ме пита как съм, аз съответно искам да минем по същество, щото и други работи имам на главата, и смутолевям едно „Бива“.
И въобще не забелязвах, че никога не питам в отговор „Благодаря, добре, А ТИ КАК СИ?“, докато не ме привикаха и не ми направиха забележка, че не се вписвам добре в колектива…
4. Comment by ecko
30/Mar/2007 at 22:09
Po-skoro e etiket, taka da se kazhe, v harakteristikata na durzhavi na koito zhelaem da prilichame. Spored men e triabvalo da vi uvolnjat, vse pak nali EU, biva li – balkanski mandalitet?
5. Comment by Morwen
1/Apr/2007 at 00:25
Мен ме дразни „как е“, защото абсолютно винаги адски се изкушавам да попитам кое, да му се не види, как е.
Иначе на „какво става“ една колежка без изключение отговаряше „каквото ляга“…
Иначе „как си“, когато поне частично не е лицемерно е добра идея.
6. Comment by CX
1/Apr/2007 at 05:55
„как е хавата“ ;)
7. Comment by nins
1/Apr/2007 at 13:39
-Шо стаа?
-На млад човек шо може да му стаа :)