Pan’s Labyrinth
(„Лабиринтът на сатира“)

На места избират стресиращата версия на афиша и човек може да заподозре, че става въпрос за „ужаси“. Напразно. Всъщност историята е доста приятна и увлекателна. Паралелно обаче върви и страховитата част от сюжета. От една страна приказката и от друга бруталните и битови сцени във време (и място) на война.
Като че ли ми се искаше повече фентъзи, но за доброто на филма то не преобладава. Pan’s Labyrinth е смислен, разчувстващ и дори тъжен.

Продукцията е испанска (предимно). Гледах я с оригиналното испанско звучене. На този език филмът звучи доста… зловещо. Без да разбирам и думичка. Иначе, предвид произхода си този филм е обречен на заучени фрази като „испанска боза“ от тези, които не го харесват. Убедих се вече.

Гледах и не знаех какво ще се случи. Докрай очаквах действието да се пренесе изцяло в един от двата паралела. Така и си останах с чуденето: кое беше реално и кое – измислено? Имам преположение, защото филмът не даде отговор и остави въпроса отворен за зрителя. И май така беше най-добре.