Френско кино, 1996, La Bella Bellucci. Въздишки по един свят, който никога няма да докоснем и по едно време, което няма да върнем обратно. Бъди предубеден – очаквай хубав филм!
Когато двама души вечно се разминават, то сигурно не трябва да са заедно. „Така им било писано“. Съдба, хъх?
Рядко искам „хепиенд“, защото това обикновено означава банален и изтъркан, предсказуем филм. По време на „Апартаментът“ се надявах щастлив край, молех се. И в един момент започнах да се замислям… щастлив за кого? От чия гледна точка? Щастливия край за едни означава нещастен за други. Едното е за сметка на другото, винаги.
Ние като зрители лесно биваме манипулирани. За нас има значение най-първия и най-главния герой. Неговата история ни грабва, неговата съдба ни интересува. Него следим. Към него се привързваме. За него ще плачем. Останалите могат да мрат като пилци, оплетени като черва в собствените си драми и сковани в своята тъга – няма да се впечатлим. Привързаността е в основата. Ние си имаме герой, основен и изпъкващ. И сме с него от началото до края. Той може да е лош, може да пие много, може да обира банки или да отвлича хора, може да се държи отвратително с милото момиче от метрото… но той е нашият герой, ние винаги сме с него и му стискаме палци. Избий противниците, пребори конкуренцията, жертвай няколко бедни и невинни души – нищо няма значение, важният е той. А ако нещо фатално му се случи малко преди края, на фона на трогателна музика, ние ще тъжим. Ще преглъщаме тежко под акордите. О, да, колко сме манипулируеми!
И така – щастлив или трагичен бе краят на L’Appartement?
А случвало ли ти се е да се влюбиш в любовта? В любовта към себе си. Да обикнеш някого не за друго, а само защото той теб те обича. Да си харесаш някого не поради някакви обективни и принципни причини, а защото той те харесва. Защото ти гъделичка егото със симпатията си към теб, а ти се кефиш, главата ти се завърта и си викаш „ей, това е човекът!“. Прагматичната любов, случвала ли ти се е? Не се влюбваш в хора с които нямаш шанс, в хора, при които няма поне илюзорни изгледи за успех. Хлътваш по някого едва когато усетиш потенциала за взаимност. Виж персоната от телевизора – тя ти харесва, тя е повече от половинката ти. И физически, и душевно, и всякак. Не се заблуждавай – при 6 милиарда души винаги ще има по, по, и по. Ала тя е невъзможната любов, тя дори няма да заподозре за твоето съществуване. Тя е много повече, да, но ти изобщо не я мислиш.
