Към момента 2/3 от хората парадират и се правят, че са особено загрижени за медицинските ни сестри в Либия, а останалата 1/3 ги мрази неистово и иска да се завърнат в България не за друго, а за да бъдат удушени още на летището.
Сестрите ни, разбира се, сами по себе си не са виновни… че са писнали на тази 1/3. То обикновено така става – невинните страдат.

На наше място всяка държава, която плямпа толкова, колкото нашата, вече щеше да е обявила война на Либия.

Как да е. Ето няколко сценария, за да не кажеш после, че не съм предупредил. Но моля – спри да четеш нататък.

сценарий първи: война
Войната е един кардинален акт, който моментално прекратява празните приказки и дюдюкания. Дотук добре, ала следва студения душ – твърде голяма е вероятността Либия да ни размаже. Но поне ще умрем за свободата, ще умрем за родината, ще умрем за тоя, дето духа и за тия, дето не са сами… ще умрем геройски… какво по-яко, а?
След погрома държавата ни бива толкова оредяла и немощна, че не е способна да оказва никаква съпротива. Точно в този момент от запад нахлуват пламенни македонци, яхнали танковете, които им подарихме. Възползват се от изскочилата възможност. И се случва така, че Македония ни прави своя провинция. Въпреки патриотичната циганска съпротива.
Реакцията на нашия верен съюзник НАТО се забавя, понеже изчисленията на американците дали ще са на далаверa се проточват. Накрая все пак се намесват. Резултатът от това не е ясен, но пък статистиката започва: янките самозастрелват 200 от своите войници, както и 100 британци и 5 българи. За нашите се вдига повече шум, отколкото за евреите през втората световна.

сценарий втори: и мир
Българските медицински сестри може би ще искат просто да отидат при семействата си и всичко да свърши, но… никой няма да ги остави. Българите няма да ги оставят. Прекалено са ценни и могат да се използват още.
И така, най-сетне те криво-ляво се завръщат в България. Лично правителствения самолет ги снася на родна земя. Посреща ги тълпа от четиристотин хиляди души. Телевизиите предават директно. Всички журналисти, политици и сеирджии са там. Организирани са концерт, заря, бал, коктейл… вият сирени и ехтят салюти. Денят е обявен за национален празник и национален траур – последното за повече тежест. Държавните глави държат реч. За настоящите управници спасяването на сестрите ще бъде главен лозунг в бъдещи избори. Появява се и посланникът на Либия в България, който с треперещ глас и мазна усмивка обяснява, че винаги, ама винаги е вярвал в тяхната невинност. Дълбоко в себе си е бил убеден.
Всичко тепърва започва. Изгряват нови звезди.
На следващия ден Слави прави най-ексклузивното, драматично, дълбокомислено и гледано шоу в историята на телевизията. Слави Трифонов – народният будител, българската съвест, родолюбец и деец! Сбърчил вежди, той гледа сериозно, кима разбиращо… той разбира. Той съчувства. Де да можеше от собствените си милиони да дари на либийските деца, де да можеше сам той да влезе в затвора, по собствено желание, наместо медиците ни. Толкова е велик тоя човек, не е истина! *в този момент личността на Трифонов вече тотално е обсебила атмосферата, а гостите му са останали на заден план*
Правителството компенсира медиците и техните семейства с прилична сума пари. Това купува тяхното мълчание и осуетява плановете им заведат дело в съда в Страстбург – и срещу Либия, и срещу България. Роднините на загиналите при инцидента край Бяла леко завиждат – не стига, че медиците са живи и здрави, ами и семействата им получиха повече. Бойко Борисов също е подтиснат. Вече не е номер едно по раздаване на автографи, а шуменето около партията му заглъхва, понеже се говори, че сестрите създават нова фракция.
До седмица медиците са посетили всички телевизии и са дали десетки, ако не и стотици интервюта.
За няколко месеца обикалят всички телевизионни програми, игри, риалити шоута и ток-шоута. Цинично, но факт – печелят Вип Брадър и Сървайвър, понеже имат огромен тренинг с живота в изолация. Макар че е малко странно, понеже никога не са били сами, нали. Назя и Кризтияна се снимат в Плейбой. Останалите прявят няколко плахи стойки в Максим. Снимат се в реклами. Хай Клуб пуска плакати с тях. Еленко снима графитите по домовете им. 168 часа пуска на първа страница „колаж“, на който медиците ни позират зад решетки – колко оригинално!
Някои от медиците подхващат собствени телевизионни предавания. Други започват политическа изява и кариера. Трети пишат книга…