„Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, – и ще му се даде. Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна; издигана и размятана от вятъра; такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа” (1:5-7)

Аз съмението си го тача люто, но пък какъвто и надпис да сложиш, пак ще бъде надраскан, тъй че колкото и да ми се ще, не мога да злорадствам над клетата плоча :)