Случи се тъй, че преди малко се върнах от редовното ми „веднъж на няколко месеца“ посещение в театъра.
„Сътресение“. Моноспектакъл на и с Мариус Куркински – към два часа само той и монолози.

Първо впечатление – диплянката, на която казват „програма“ и се продава за по левче. Как да е. Текстът там беше много добър, имаше по няколко изречения от Хайтов и Куркински. Такива неща ме грабват мен – хубави текстове.

Второ впечатление – модернизирал се е театърът. В началото от тонколоните се чу любезен глас, който ни приветства и помоли да изключим мобилните телефони и… да не снимаме. Благодаря и приятно гледане.

Трето такова. Залата – както винаги междувпрочем – беше недвусмислено пълна. Включително и с доста млади хора. А билетите свършват една до три седмици преди представлението.

Не съм твърде впечатлен, ала спектакълът беше сравнително интересен. Мариус е голям актьор, евала. Да забравим песничките „ти-ри-ри-рам“ и да го наречем велик! Е, малко преигра все пак; изсили се някак. Някои от по-смешните и силни моменти ги преповтаряше и натъртваше, но това навсякъде го има. По едно време микрофонът му се повреди и трябва да кажа, че така звучеше завладяващо по-добре и по-изразително.

Последно впечатление – три минути ръкопляскания, повечето време на крак. Ръкопляскането е интересен феномен – верижен, стаден, позьорски… „но това е друга история“.