Щастлив съм! Получи се!

31.август – 1.септември, вечерта. Съвсем случайно мернах някакъв проблясък през прозореца, а после чух и гърмежите. Явнo в далечината се заформяше буря. За мен си беше природно светлинно шоу. Дългоочаквано.

Фотоапаратът ми стоеше приготвен и зареден с лента точно за такъв момент. От известно време съм хлътнал по нощната фотография и си бях наумил да снимам светкавици.

Снимах надвесен над отворен прозорец. Хубаво ме наваля. Светкавиците бяха много и от всички страни. Нямах изглед на север, където беше най-интензивно. Въпреки обилния валеж се приготвих да изляза на открито, но точно тогава светкавиците секнаха.

двете „петна“ по краищата са капки вода върху обектива. случайна симетрия.

тук нарочно оставих капката, за автентичност. пък и е паснала на композицията, точно на място е. минава за нещо средно между слънцето, луната и юпитер.

някой ден ще се преместя на място без улични лампи и градски светлини… и без съседи…

На следващата вечер отново имаше светкавици и този път излязох в пороя. Сам в тъмното и дъжда беше подтискащо, особено след като светкавиците заредяха и почти изчезнаха. От скука ме подгони параноята и осъзнах нещо: ако снимаш близки светкавици не излизай с мобилен телефон, железен фотоапарат и железен статив… познай защо.

Героите: Praktica L2 (made in GDR :D), обектив МИР-1В 2.8/37, филм Kodak 400, статив и жило.
Експозиция от 5 секунди до около 1 минута, различно. Снимките са проявени, изкарани на хартия и сканирани.