Намираме се на мястото на събитието, в центъра на Варна, в двора на Търговската гимназия.

Учителите стачкуват, та се късат.


И са прави! Напоследък все по-често се чува откровението, че „учителите умират от глад“. Умират я. И не стига това, ами и от дебелина ще умрат скоро. Потни и запъхтяни от лой. Бедните учители, от глад се превърнаха в хипопотами с трипластови шкембета и тройни гуши. Скандално!

Това не са единични случаи, нито подбрани изключения – това е представителна извадка на мнозинството. Представителна е и в още един аспект: на снимката се вижда не кой да е, а самата директорка Мариана Михайлова, печално известна като сериозно корумпиран и некомпетентен чиновник. Нея дори учителките не я търпят, но пипалата на октопода са дълги, а пуснатите корени – дълбоки…

Все пак имаше и други учители, които от една страна правеха нещо полезно, но от друга – будеха смях. На следното видео се вижда как Силвия Димчева провежда активни стачни действия.

Мъничко отклонение. Да обясним за аудиторията, че уважаемата Силвия Димчева е деспотичният учител, всяващ страх в началните курсове. Димчева има дълга история. Дори по вестниците бяха писали за нея. Ученици се бяха оплаквали, родители бяха роптали. По мое време Димчева крещеше необуздано, наричаше ни „малоумници“ и понякога перваше (да не кажа „удряше“) с учебници по главата. Дори насън натряскваше двойки. Имахме си лаф, че „Димчева пише 4 на който знае колкото нея, 5 на Бог, а 6 никога не пише“.
По коридорите я избягвахме, да не би да ни се развика и скара за… нещо си, каквото и да е. Димчева дирижираше празниците и тържествата, когато ни събираха в двора на училището. Общо-взето принуждаваше така наречените „диджеи“ да пускат нейното любимо произведение – „МНОГАЯ ЛЕТА“…
Всички я мразехме. Тя нас – още повече.

Силвия Димчева е учител по български език и литература. Спомням си, че бях навъртял доста тройки при нея. А както се вижда аз съм доста неграмотен и некултурен, нали? При това положение не знам сегашните ученици какви бележки вадят… -3 може би?