Добре дошъл в пост №333!

Ако държиш да прочетеш тази тема, може би ще трябва да се запознаеш с малко предистория. В парцал „24 часа“ излезе статия (образно казано) „Влечуги зад компютъра“. В текстов вариант я има и тук. Автор на публикацията е човек с име Борислав Зюмбюлев – фамозен автор и първи заместник-главен редактор. Олицетворение и тежка артилерия на българската журналистика.

И така, след като вече четеш тези редове, най-вероятно не си дочел драсканицата и си прескочил направо тук. Зарязал си я, отегчен и обезсърчен. Има защо. Текстът на Борислав Зюмбюлев е съвършено, умопомрачително малоумен. Нещо повече! За разлика от някои простотии, които са смешни и забавни в тъпотата си, то този текст е удивително скучен. Той е напълно безполезен – не само, че не носи информация, ами е и отегчителен.

Статийката е уникална с идиотизма си. Толкова много тъпота, събрана на едно място! Глупостите бликат буквално от всяко изречение. Ако тръгна да вадя култови цитати накрая ще се окаже, че съм извадил всяко едно изречение. Няма читаво словосъчетание, такова, което да не е глупаво, некомпетентно или направо абсурдо. А дори и да има, определено не е казано по точния начин и от точния човек.
Тази драсканица е жертва на параноичните и изкривени представи на автора си, смесени със зловещата му техническа некомпетентност. Всичко това изказано с остър и обиден език, твърдящ, че другите обиждат. Ето това властва в нашенските телевизии и печат.

 
БОРИСЛАВ ЗЮМБЮЛЕВ И СТРАСТТА КЪМ ПИСАНЕТО…
Откъде този подтик у г-н Зюмбюлев да напише тези съкровени, личностни излияния против интернет, форумите и прочие?
Подозирам, че с господина сме се засякли в някой форум по времето, когато все още битувах във форуми. Вероятно се е заформил спор и съм го наредил зверски, или както още се казва – нахранил съм го, сипал съм му. Направил съм го на пет стотинки, сплескани върху железопътните релси. Човечецът се е почувствал жалък от fucked-а, че самият той – дипломиран и издигнал се журналист – е словесно разкатан и подигран. Може би тъкмо, когато се е опитвал да публикува своят отговор, темата е била заключена, а потребителят му – блокиран. Така не е успял да се изкаже последен, да нанесе своя ответен удар, който е мислил до към 5 сутринта. Унижението е било пълно. Борислав Зюмбюлев е понесъл дълбока душевна травма.
И както всеки професионален, етичен и морален журналист, г-н Зюмбюлев е решил да разчисти своите лични сметки по единствения начин, който умее: чрез силата на пресата. Не е тайна, че доста „журналисти“ използват ефира, за да разрешават личните си проблеми и недъзи. Впрягайки своята драма и злоба, авторът задочно си го връща на някого. Чувства се завършен, пълноценен. Измастурбирал.

 
БОРИСЛАВ ЗЮМБЮЛЕВ И СУЛЬО ТРИФОНОВ…
Авторът подсилва и обяснява тезите си с железни аргументи. Понеже нивото на статията е високо и може да не схванем нещо, Зюмбюлев ни засипва с конкретни примери. Като за тъпи, па белким разберем. Най-напред ни дава за пример медийния изверг Слави Трифонов, като не пропуща случай да се подмаже:

На концертите си Слави събира за едно лято 200 000 души, но във форумите не можеш да прочетеш една добра дума за него – само злоба. Очевидно е, че тези, които злорадстват за ослепяването му, всъщност са си купували билети за концертите му.

Това беше достатъчно, за да погледна на автора с други очи. Вече си го представям като една от онези жълти и пошли душици, които гледат битивита, шоута, брадъри и се вживяват в чуждите, медийни и изкуствени съдби. В свободното си време възторжено разискват най-новото риалити шоу – кой участник е измил с една чиния в повече и кой не си е сложил ръката пред устата, когато е кашлял.

 
БОРИСЛАВ ЗЮМБЮЛЕВ И УМНИТЕ ТИКВИ…
САЩ е страната на изследванията. В Америка ще ти възложат изследователски проект на тема „дали хората с „р“ в името си са по-податливи на заболяване от рак“. И накрая дори ще ти платят за това, а резултатите от проучването ще обиколят повечето телевизии и парцаливи издания.
Точно такива видни психолози и учени цитира авторът. Редом с шокиращи арабски легенди и митове. Към края се включва и „психоаналитичката“ Мадлен Алгафари. Тая фамилия е навсякъде, ей!

 
БОРИСЛАВ ЗЮМБЮЛЕВ И БГ-МАМА…
Сред коравите доводи, подкрепящи идеите на автора присъства и пример от форума BG-Mamma:

Например във форума „БГ мама“ при обсъждането на темата „Може ли момченцата да се обличат в розово, а момиченцата в синьо“

Тук, волю-неволю, задавам си въпроса какво ли е правил наш Боби във форумите на… Мама? Разглеждайки темата за момиченцата, момченцата и розовото…
… сетих се! Зюмбюлев никога не е посещавал въпросния форум, но фактите, на които се позовава са базирани на „близки до сайта източници“ и „източници, пожелали анонимност“. Или пък информацията е от дознания и справки на МВР. Теорията не е за пренебрегване, определено, макар по да ми се нрави тази с малките дечица и розовото.

 
БОРИСЛАВ ЗЮМБЮЛЕВ И АНОНИМНОСТТА…
Един от основните фронтове, на които авторът сипе пепел е анонимността. Как хората пишели анонимно, криели се, тайнствали и не ползвали истинските си имена.
По този повод се разтърсих за името на Борислав Зюмбюлев, но уви – не го открих в нито един форум! Не намерих нито един потребителски профил, регистриран на това име. Ха?!

 
БОРИСЛАВ ЗЮМБЮЛЕВ НА СТЕНАТА НА СЛАВАТА…
Обаче не се оказа трудно да намеря снимка на автора. Ето го и него, самият Борислав Зюмбюлев. Вдясно:

Погледни го хубаво, запомни го. На снимката е сладуранин, такъв един… палавник. Ако го видиш някъде – наплюй го или го набий! Да!
снимка: Интернет!
;-)

 
БОРИСЛАВ ЗЮМБЮЛЕВ И ДАРЪТ СЛОВО…

Кой пише по форумите? Българските доставчици на услуги твърдят, че това са ограничен кръг от хора. Не повече от 1500-2000 души според анализ на айпи адресите им. (…) Но анализът на текстовете им сочи, че това главно хора, надхвърлили средната възраст, поравно жени и мъже Предположението, че интернет е медията на младите, е погрешно. (…)
Има няколко типа многознайковци.
Първият можем да наречем Влечуго – дребни, черни и родени на село субекти. Преживели низ от нещастия и първи в рода си извършили цивилизационния преход от село към град.(…) Наричаме ги влечуги, защото техните писания са най-отровни, злото е най-отчетливо. Всъщност тези хора се нуждаят от специализирана медицинска помощ заради тяхната социопатия, която често пъти има тежки проявления. Те зарязват семейства, алкохолизират се, извършват битови насилия. (…)
Другият тип е Тъжен гей, като в тая група се причисляват и немалко жени. Тук неудовлетвореността произтича от объркана сексуалност, неколкократни неуспешни опита за отслабване, жалък личен живот, акне, мазна коса. Особено агресивни са хомосексуалните типове, които водят двойствен живот – снимат се с голи манекенки, но мечтаят за момчешки дупенца. Неврозата е сигурна, биполярното разстройство на личността – наближаващо.
Третият главен типаж е Професионалният доносник. Бившата ДС имала в началото на 80-те години около 300 000 души персонал и доброволни сътрудници. (…) Характерната лексика на ДС навлезе в интернет. Това няма как да е направено от млади хора. И може би не е съвсем случайно и не е само плод на невротично поведение.
Защото руските служби през 90-те г. навлязоха в интернет. Може би си спомняте скандала с Паметника на Съветската армия в Естония. Тогава анонимни руски псуватели се включваха във всички естонски сайтове и ругаеха наред Талин. Това бе организирана акция, определена от естонците като кибервойна на ФСБ (както сега наричат КГБ). В интернет навлизат не само руските служби, а и организации от типа на ислямските терористи. Може би е чиста случайност, но повечето новопоявили се български информационни сайтове и блогове имат някакви връзки с бившия Комитет за държавна сигурност.
Анонимността в интернет, разбира се, е измамна – няма абсолютно таен потребител, дори посетителите в интернет клубовете се описват в дневник.

Предлагам незабавното добавяне на лицето Борислав Зюмбюлев и неговите крилати фрази в Уикицитат!

 
БОРИСЛАВ ЗЮМБЮЛЕВ И ВЯРАТА В ДОБРОТО…
По адрес на медиите постоянно се чуват обвинения, че са платени, че им се нарежда отгоре и т.н. Такива със сигурност има, но те изобщо не са толкова много, колкото изглежда. Истината е, че тези хора просто си вярват. Убедил съм се, че човешката тъпота стои над всичко. А след тъпотата са пристрастията. Не, на повечето не им се плаща, не им се нарежда… те си вярват. Те навярно дори мислят, че правят нещо добро – както като качество, така и като идеология.

 
…

Струва ми се, че ако прочете тези редове, г-н Зюмбюлев би казал, че те са само и единствено в потвърждение на думите му. „Тоя се опитва да ме критикува, но всъщност само потвърждава моята теория и сам се излага“.

Вярвайте си, вярвайте си… ;)