January, 2008

Мисля, че заглавието на филм отблъсква читатели, макар че никога няма да си призная, че пиша заради разни му там читатели. В един от последните хубави филми, за които писах, под самия филм съвсем се отплеснах и говорих за доста (раз)лични неща (не съвсем за филма), но подозирам, че никой не ги е прочел, именно защото бяха в графата „филм“.

Силно мотивиран от този текст на Борислав Борисов изгледах естонския филм „Klass“ и вдъхновен от последния сядам да пиша тези редове. Всъщност нека си позволя още едно лирическо отклонение, с което да отегча и последния случаен читател и да останат само най-зарибените, сериозните фенове. Искам да кажа за силата на словото. Някой ми беше препоръчал да гледам „Klass“ и аз почти механично си го добавих в списъка, без да му обръщам някакво внимание. Помня, че някой ми го препоръча, но дори не помня кой. И сигурно щях да го изгледам някъде догодина, ако не бях попаднал на горния текст, след който веднага си го дръпнах и гледах. Ето това е силата на словото.

Филмът е за детското насилие, простотиите и издевателствата в училище. Може да звучи скучно, но не е – о, изобщо не е.

Пише, че е по истински случай. Може би „случаи“ е по-точната дума – не един, а много. В интерес на истината не намерих никакъв конкретен случай, който да се явява първообраз на филма. Но няма и нужда – „Klass“ е такъв, че и без подръчна фактология пак може да се направи и пак ще е по истински случаи. Те са навсякъде около нас, всяка година, във всяко училище, в почти всеки клас. Всяка от отделните сцени е истинска и със сигурност си бил свидетел на такива. Трябва да си виждал нарочения за нещастник на класа, тормозен от няколкото лидери, тартори на простотията, и досмазван от инертността на тълпата – сеирджии, страхливци и натегачи. Жертвата най-често е просто „различен“: пълен, дребен или беден, скромен и свит, „цайсат“, „зубрач“… или най-лошото – умен…

Филмът грабва от първата секунда и те понася във вихрушката на действието, като не те пуска до самия край. С цялата условност, че звучи като префърцунена фраза от елитна рецензия на претенциозен критик – така е. Още началните кадри очароват със заснемането си и музикалния съпровод. Никакви изчанчени изпълнения, специални ефекти и изгъзици – просто добра техника. Техника като умение и похват, а не хардуер.
Сцените са смело и умело пресъздадени. Реални точно толкова, колкото може. На моменти леко пресилени, а на места някои неща бяха спестени. Примерно на партито, където всички са се събрали в една стая – цялата обстановка беше твърде цивилизована за днешните стандарти. Лично аз очаквах да ги видя до един насвяткани, на масата – дузина шишета евтина водка, и тежка цигарена миризма, която те удря дори през монитора. Но знам ли, явно в Естония не са толкова деградирали като тук. Всъщност се обзалагам, че не са.

Актьорите са колкото неизвестни и млади, толкова и усърдни. Доста добре са си влезли в ролите… може би защото това не са точно роли, а малко или много част от тяхното ежедневие. Баш гаменът в класа беше същинското олицетворение на такъв. Най ме впечатли откъм глас и интонация. И много приличаше на един ритникотропко – К. Роналдо :D
Момичетата изглеждаха точно както ги виждам и аз – хладни, ледени, смразяващи кокони. Ледени кралици. Кукли, ампутирани от чувства, състрадание и още много неща, които са извън контекста на този филм и няма да ги изброявам.

Срещал съм и други филми с подобна тематика, но този е най-реалистичния. Не е помпозен и бомбастичен, няма хепиенд, но няма и тъжен край; няма пропагандни внушения и не се натъртва поука, а героят не е идеален, не е светец, не е непобедим и дори не е герой…

В заключение – браво на естонците. А в България по-скоро ще се случи някой такъв „истински случай“, отколкото да се направи такъв филм.

Бях решил да пиша само за хубави филми.

Днес се явявам, тук и сега, в ролята си на спасител. Да предупредя човечеството за нарастващата опасност – опасност от пришълци и хищници.
Опасност от слабоумие.

Aliens vs Predator 2 е най, най, най-тъпия филм на годината! Не просто тъп, а жалък. Макар да сме едва в началото и, по средата на януари… още отсега можем да го провъзгласим за най-малоумен филм на лето’08.

В този филм пришълец заразява хищник и се появява новото чудовище… Predalien!!! Звучи малко като „Хелбой“. И така, Predator и Predalien ходят на два крака, бият си крошета и се перчат кой е по-грозен.

Филмът може и да е безсрамно кратък – 86 минути (с рекламите), но историята се разгърна. Ейлиънчетата се люпеха минута след „снасянето“ и растяха с няколко метра в секунда – след още минута вече бяха големи, пораснали, зрели пришълци. Аархгрхгхргх…

Хищникът беше дебил. Ходеше бавно и го раздаваше тежко-тежко, но беше пълен идиот. Пришълци се спотаяваха около него без да ги усети, хора му минаваха в гръб без да ги чуе. Един тийн се засили и го ПОМЕТЕ, събори го в една шахта… него, ХИЩНИКЪТ на хищниците, дошъл от своята планета сам самичък, за да трепе пришълци.

Поне режисурата беше страхотна – всичко беше толкова тъмно и неясно, че нищо не се разбираше. Може даже да не е имало бой, а само да съм си го въобразявал, гледайки тъмните силуети и играта със светлинататъмнината. Ако снимаш нескопосано и искаш никой да не ти види гафовете – снимай тъмен филм.

Дойде и най-зрелищната сцена, която чакахме през целия филм, боят на боевете (нещо като Нео-vs-Смит в Матрицата). На Хищника му се повреди шлема и той, като един шотландски боец реши да се бие с голи ръце. Докато запретваше ръкави и сваляше броня, Пришълецът стоеше настрани и като един пришълец на честта го изчакваше. После се доближиха и известно време си ревяха в лицата и се зъбеха. Романс! И тъкмо започнаха да си бият шамари, когато филмът свърши.

Беше покъртително. Умряхме да се хилим.

На излизане от залата Lirex ми каза: „сега разбирам защо описанието на филма беше едва пет реда“.