February, 2008

Представям ти един от най-странните филми, които съм гледал. Нещо като съвременна и умопомрачителна екранизация на „Алиса в страната на чудесата“. Филм, разбира се, на Terry Gilliam.

Когато препоръчах на една приятелка филма „Tideland“ тя каза с известна нотка на несериозност:
- За праха за пране, който е завладял Земята?
Не знам обаче дали този филм е за препоръчване. Дори не съм сигурен с какви чувства ме остави.

Гледането е истинско изпитание за нерви, търпимост и воля. Не че филмът е лош или стандартно тъп, просто… трудно се гледа, трудносмилаем. По цял свят хората масово са напускали салона преди края на прожекцията. Аз успях със сетни усилия да го догледам целия – къде от любопитство, къде с чист инат. На моменти дори с интерес.

Гротескни кадри, тежка и тягостна атмосфера. Действие, в което не виждаш последователност и сюжет, сякаш лишен от смисъл.
От другата страна – наситени цветове, много въображение и невероятна актьорска игра. Малката Jodelle Ferland (по онова време едва десетгодишна) изиграва ролята си прекрасно и покъртително. Нейната героиня носи звучното име Джилайза-Роуз, което, не мога да обясня точно как, но сякаш и отива. А момиченцето обходи такъв огромен спектър от емоции и настроения, при това с такава дълбочина, че развълнува дори сляп за актьорската игра зрител в лицето на моя милост.

На моменти извратен, на моменти брутален… но всичко това пресъздадено чрез намеци и внушения, без толкова буквализъм. По едно време си мислех, че момиченцето е леко побъркано заради родителите си, които са били на хероин, докато са го зачевали (това го няма във филма – роди го болното ми съзнание под влияние на филма). После сериозно се замислих над възможността малката да е резултат от акт между брат и сестра. И накрая нейния брат да и посегне. И всякакви такива психарии.

Някъде прочетох интересното заключение, че този филм е душевната мастурбация на стар (и реномиран, бих добавил) режисьор. Дето си го изпълва него, кефи си го, кара го да се чувства завършен. Само че зрителите не улавят и капка от това. Дори и по-специалната публика, която по принцип харесва нестандартните филми на Gilliam. Филмът също така е правен по книга, така че заслугите не са единствено негови.

Самият Gilliam казва за филма (явно се е налагало доста да обяснява), че отразява гледната точка на дете. Светът през очите на дете – шокиращ и наивен, изкривен от защитните механизми на детското подсъзнание. Какво може да направи с един свят детската невинност и ум. Завършва с думите: „Бях на 64, когато направих този филм. Мисля, че най-накрая открих детето в мен. То се оказа малко момиче“.

Дали се прави на интересен или наистина е такъв – аз не се наемам да гадая…

Tideland не отправя никакви послания, но затрупва с внушения. Тук думите звучат празно – трябва да се гледа. Заслужава си да се гледа даже само за да видиш какви неща стават по света. Дали е скучен или навярно има гениален замисъл, който обаче не можеш да разбереш? Не знам, но си заслужава да се гледа дори единствено за да си поблъскаш главата над тези и други въпроси.

ПП: филмът е Пълна Психария!

23.I.’08

Добрите са ясни. Той е терминатор, той умира трудно, той е легенда. Американец спасява целия свят от мъчителна гибел. От метеорит, от зараза, от ядрени ракети или друго зло. Е, понякога спасява не целия свят, а само Америка – но това е кажи-речи същото, понеже голяма част от зрителите отъждествяват света с Америка или най-малкото си мислят, че Съединените Щати са в центъра на кълбото. Нашият герой е нещо повече, разбира се, а освен това той е и добър, смел, честен… Той е толкова добър и отдаден на работата си да спасява света, че често губи личния си живот. Жена му го напуска, убиват партньора му, а по време на филма лошите дори отвличат малкото му, невинно детенце. Все пак накрая той спасява всички – себе си, детето, света, брака… майка с бебе… котка върху дърво… пропуснах ли някой? Накрая всички са щастливи! GOD BLESS AMERICA!

Но въпросът е друг:

 Loading ...

1. Руската мафия. Просмукани от дим криминални типове, грозни, брадясали и недодялани. Чобанско груби и със странно, чак извратено чувство за чест. Облечени в тъмни дрехи и шлифери те понякога се наливат с водка, а друг път размахват ножове, пистолети и калашници. Внушават отвращение. На фона на заваляния английски руската им реч звучи неприятно и неестествено. Специално заснети със стара камера и убити цветове, за да бъде обстановката още по-мрачна и мизерна.
2. Азиатската нинджа-мафия. Китайски и японски босове, кланове, якудзи, мякудзи, каратисти. Стилни и изискани главатари, мастити; и все пак демонични. И безкрайна шайка от многофункционални биячи, серийно производство. Имат тайни татуировки, най-често по китките, врата (все скрити места) и гърба. Към края на филма най-коравия и мълчалив боец – същинска машина за убиване, от която лъха студ – се бие с Добрия и замалко да го убие със зашеметяващата си плеяда от карате, кунг-фу, киокушинкай И ДРУГИ.
3. Арабските терористи. Те също са брадясали и грубовати, малко окаяни. В очите им можеш да видиш лудостта и е излишно да казвам, че са фанатици. Те са готови да умрат за Америка… ама в по-другия смисъл. И това е представено по такъв жалък начин, че зрителят едновременно да ги намрази и да им се смее, докато си стои на спокойничко, топличко и линее. Общо взето са скучни и не знам какво повече да кажа, но пък са модерни в наши дни. Бъдещето е в тях.