July, 2008

Microcosmos: Le peuple de l’herbe (1996)

Рано сутрин, на някоя поляна, някъде на Земята…

Тук е скрит един друг свят. Свят, голям като нашия;
свят, където тревата е като непроходима джунгла,
камъните са планини,
а дори най-малката локвичка е окаен за някого.

Тук времето тече различно,
часът е като ден,
денят е като сезон,
а смяната на сезона е цял един живот.

Обидно много време му се каня на този филм. На моменти даже гледах отделни кадри, но или времето не стигаше, или ми липсваше точната нагласа и настроение.

Тази нощ го изгледах целия.

Гледал съм немалко научнопопулярни, документални и подобни филми, но може би Microcosmos е филмът, който ме грабна най-много (заедно с PLANET EARTH Episode 8: Jungles, който за пръв път гледах по Канал1). Най съм впечатлен от начина на заснемане и уловените сцени – изключително близък и детайлен поглед на интересни, странни, неподозирани и дори интимни неща от животинското ежедневие. По едно време чак се зачудих как са заснети подобни умопомрачителни кадри: отвътре в мравуняка, близък план на водни кончета и пеперуди по време на полет, воден паяк, който складира мехури с кислород, за да постави жертвата си вътре… дъждовни капки, падащи върху насекомите като потоп, катурвайки ги от листенцата… бой на бръмбари-рогачи… и т.н., и т.н. Отговорите намерих в Microcosmos – The Making of, което се явява филм за филма и основно за заснемането.

Веднъж с Windy умувахме кой филм да гледаме и докато аз отхвърлях повечето криминални трилъри и екшъни взех, та предложих научнопопулярен (ако не и този). Идеята не и допадна и след още няколко разменени реплики тя ми тегли една с фразата „ходи да гледаш жирафи“, което беше своебразно пращане на майната ми. Стана ми доста обидно и едновременно мъчно за хората, които са слепи за такива неща някои неща… абе, разбираш!
Препоръчвам Микрокосмос – живот в тревата на всички с влечение към такъв род филми… и природа… и начин на живот :-)

Имаме си нов претендент за приза „НАЙ-ТЪП ФИЛМ НА ГОДИНАТА“! Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull ще се бори с неудържимо тъпите Aliens vs Predator 2: Requiem и DOOMSDAY.

Филмът е олицетворение на американските екшъни от 80-те, 90-те, та и до ден днешен. Героят – Indiana Jones – напомня на един друг такъв – James “Агент 007″ Bond; и сякаш се пъне да се докаже пред него, да го надмине, да изпъкне в негов стил.
Реализмът е нещо средно между научна фантастика и анимация, като думата “научна” може да отпадне. Сюжетът е неадекватен и пълен с дупки.

Филмът включва задължителните за такъв род продукции неща:
— добри американци с чувство за хумор;
— лоши руснаци без чувство за хумор;
(студената война не е свършила и до ден днешен, като най-дейна в това отношение е американската филмова академия, която сякаш живее в някакъв си свой свят)
— взривяваща се сграда, от която героите се изплъзват в последната секунда, докато огнената струя ги догонза отзад;
— преследване с коли;
— търсене на артефакт, чийто притежател ще придобие огромни сили (и ще властва над Сссвета, хоо-хооо-хоооо!). И който артефакт лошите намират посредством добрите;
— Зона 51, Розуел и големи конспирации.

Indiana Jones 4 обаче не е просто един от многото. Филмът следва максимата “по малко от всичко” и включва в себе си и нови, почти революционни неща:
— атомна бомба;
— извънземни;
— гладни и интелигентни термити-убийци.

То какво ли нямаше всъщност…

Най-колоритния момент беше в началото. Наш Индиана оцелява в епицентъра на атомна бомба! Скрит в хладилник, той подскача няколкостотин метра, след което излиза невредим, с непокътнат грим и със здравеняшко, холивудско изражение. И не само, че не умира от остатъчната радиация, ами и сяда да съзерцава гъбата на атомната бомба, която е буквално до него. Бе филм д’стаа…

Извънземните, подобно на Aliens vs Predator 2 пак са представени като будали. Много напреднали, висш разум, технологично извисени, притежаващи паранормални и телепатични способности… и дошло едно такова на Земята и се оставило някакви селтаци от ренесанса да му откраднат главата!

Историята ще е истинско удоволствие за всички пещерни анти-комуняги (както ги нарича nakom). Не е само това, че руснаците са лошите. Злепоставянето нямаше да е пълно, ако това бяха просто руски бандити; но не, това е самото КГБ, държавния апарат. Иначе по традиция руснаците са представени грозни, глупави, зли… дори украинката е грозновата, с ужасна прическа и визия на задръстена лелка-учителка. Заеършена комунистка, говори за строя, Ленин и Сталин!

Филмът е дело на дуото Стивън Спилбърг – Джордж Лукас. На редовият зрител сигурно мед му капе от устата като чуе тези две имена. Трънки, лигавия и комерсиален Спилбърг не ща и да го чувам повече. А Лукас след Междузвездните беше намекнал, че се оттегля от скъпите продукции с популярни заглавия и вече ще прави само „филми, които никой няма да гледа“. Лъжец!

Въпреки цялата клишираност и неадекватност на Indiana Jones 4 трябва да призная, че като цяло се забавлявах. Доста се посмях на цялата тая простотия.