Archive for
October, 2008
...
През последната година слушах много хитове от деветдесетте. Залепил съм се за онлайн-радиото и все по-рядко слушам парчета от компютъра си. Много ми е досадно да боравя с файлове: да търся, избирам, тегля, сортирам и т.н, а после и да трия или дори още по-лошо – да правя бекъпи, които никога няма да погледна…
Една от титулярните радиостанции беше „90s“ на 1.fm. В един момент обаче усетих, че колкото и да е богат плейлиста им на мен вече ми е познат. А нови парчета не се добавят – никой в днешно време не издава хитове от 90-те :D
Смених станцията. От около седмица съм надрастнал себе си – буквално – и вече съм на „80s“…
Скоро ще стигна и до „70s“. Ех, какви времена бяха!
Днес… така започваше този пост преди няколко дни, когато седнах да го пиша. Вече е „онзиден“ или нещо такова.
И така, онази вечер по някое време си махнах слушалките, които толкова хубаво ме изолират от околния свят. Станах да пия вода. Пътьом минах покрай телевизора и чух някаква музика. Трябваха ми няколко секунди, за да сгрея коя е „песента“. Сепнат от осъзнатото, обърнах се към телевизора и вперих любопитен взор. Мислите ми в този момент представляваха нещо такова:
Ъъъъъ, откога по телевизията дават такива филми…?!
Всъщност филмът тъкмо беше свършил и в момента течаха черните надписи. Но аз го познах – по музиката го познах! Беше It’s All Gone Pete Tong.
Добре, може би малко прекалих с драматизма, пък и въпросния филм не е чаааак толкова добър. Обаче остава фактът, че такива (и онакива) филми не се дават. Почти всички по-различни, непопулярни, нестандартни, чуждестранни, научнопопулярни, документални и не-касови филми, които съм гледал „на малкия екран“ са били все по БНТ. Което затвърждава мнението ми, че в тази телевизия има някой, който си знае работата. Останалите национални промивачи на мозъци предлагат единствено лъскави американо-холивудски бестселъри, обхващащи цялата гама от скучни комедии и малоумни екшъни.
Разбира се никой не знае това, понеже никой не гледа БНТ и хората масово я мразят. По мои наблюдения омразата е продиктувана от такива или сродни тем фундаментални причини като политиката и футболът. Нали се сещаш за онзи лаф, че всеки българин разбира от политика, футбол и жени…
O, щях да забравя… Reflekt feat. Delline Bass – Need To Feel Loved
Това е моят политически пост!
Действието се развива в онлайн-играта Conquiztador. Аз – в зелен цвят, олицетворяващ природата и спокойствието – съм тотално разбит, заличен от картата и вън от играта. Символизмът сочи, че природата загива. Останала е само червената армия на Windy, която громи жълтите депесарски орди.
Мислех си да сложа заглавие „бъдещето на България“, но се усетих, че няма да е удачно. Защото бъдещето на България е друго, някак по-… хм, светло – цветовете са обърнати, жълтият ще преобладава и изяжда последните останки от червения.
От известно време съм наумил да си купя LEGO. Като малък бях доста запален, имах цели 11 или 12 конструктора, ала така и не успях да се сдобия с никой от най-големите и хубавите – сещам се за едни замъци и едни орбитални станции от космическата серия. Още пазя спомен за първото си LEGO – чувства като това се изпитват веднъж, какво ли не бих дал да повторя един такъв миг.
Имах неприятния навик да гриза и губя частите, затова рядко се случваше да мога да построя някой конструктор в оригиналния му вид, в който е закупен. За сметка на това сглобявах всевъзможни неща и измислици – хибриди, базирани на няколко конструктора. Не мисля, че сега бих могъл да строя такива въображаеми шедьоври. Жалко, че не е имало как да ги снимам, иначе идеята за заигравка с LEGO и макро-снимки ми се върти в главата.
И тъй, реших да си харесам някой конструктор и най-сетне да си взема. Потърсих в разни сайтове и останах леко разочарован. Сегашните LEGO-та ми се видяха смотани. Не знам дали не е заради безсмъртните спомени от „едно време“, но ми се стори, че днешните конструктори са прилично груби и банални. Частите сякаш са по-големи и по-недодялани (но лъскави и изрисувани), вместо да са по-малки и повечко на брой. Подкарали са някакви отвратителни лигаво-комерсиални серии за Indiana Jones, Batman и т.н…
Това ми напомня как развалиха Шоколадовите яйца. Става въпрос за легендарните Kinder Surprise, които са белязали не едно детство. В началото се купуваха с долари и от корекоми, което допринасяше за тяхната мистичност и специалност. Бяха вкусни, но мен ме вълнуваха основно играчките. А играчките – всякакви, от по няколко части, сглобяваха с, мърдаха и имаха лепенки за лепене.
Миналата година си взех няколко яйца и установих, че има нова мода в играчките – разни малоумни фигурки от една съставна част. Цели, а не сглобяеми. То поне да бяха от металните войничета, но не – скучни пластмасови отливки. Като за идиоти.
