Днес… така започваше този пост преди няколко дни, когато седнах да го пиша. Вече е „онзиден“ или нещо такова.

И така, онази вечер по някое време си махнах слушалките, които толкова хубаво ме изолират от околния свят. Станах да пия вода. Пътьом минах покрай телевизора и чух някаква музика. Трябваха ми няколко секунди, за да сгрея коя е „песента“. Сепнат от осъзнатото, обърнах се към телевизора и вперих любопитен взор. Мислите ми в този момент представляваха нещо такова:

Ъъъъъ, откога по телевизията дават такива филми…?!

Всъщност филмът тъкмо беше свършил и в момента течаха черните надписи. Но аз го познах – по музиката го познах! Беше It’s All Gone Pete Tong.

Добре, може би малко прекалих с драматизма, пък и въпросния филм не е чаааак толкова добър. Обаче остава фактът, че такива (и онакива) филми не се дават. Почти всички по-различни, непопулярни, нестандартни, чуждестранни, научнопопулярни, документални и не-касови филми, които съм гледал „на малкия екран“ са били все по БНТ. Което затвърждава мнението ми, че в тази телевизия има някой, който си знае работата. Останалите национални промивачи на мозъци предлагат единствено лъскави американо-холивудски бестселъри, обхващащи цялата гама от скучни комедии и малоумни екшъни.

Разбира се никой не знае това, понеже никой не гледа БНТ и хората масово я мразят. По мои наблюдения омразата е продиктувана от такива или сродни тем фундаментални причини като политиката и футболът. Нали се сещаш за онзи лаф, че всеки българин разбира от политика, футбол и жени…

O, щях да забравя… Reflekt feat. Delline Bass – Need To Feel Loved