Градация и деградация на честитките в условията на 21-ви век и съвременните технологии.
(звучи като име на есе)
Също и развитие на честитките паралелно с развиващите се човешки взаимоотношения.

И тъй: нека си представим, че има някакъв празник – без значение какъв. Не е задължително да е личен; може да е общ и всенароден. Важното е да подлежиш на честитене.

лично ―› с писмо/картичка ―› по телефона ―› чрез sms ―› чрез sms от интернет ―› по чата ―› без честитка

  • В началото хората ти честитят лично. Поне тези, с които сте достатъчно близки и на близко разстояние. Който не може лично се обажда по телефона, но има и такива, които полагат специални усилия да се видите на този специален ден.
  • Аз по едно време даже използвах картички и писма – истински, хартиени… с марки, печати и изпратени на крак по пощата. Нещо не открих съмишленици и престанах с тази практика.
  • По-късно нещата се изместват до телефона. С напредване на технологиите личния контакт става все по-труден (парадоксално, нали) и всеки предпочита да врътне една жица.
  • Със смъртта на стационарните телефони мързелътчеститките се прехвърлят на мобилните.
  • Малко след това, хващайки джиесема в ръка човекът си казва: „авeeе къде ще звъня аз… че да се набутвам, че да се обясняваме… пък то и нямаме какво да си кажем… оф. я да пратя аз един есемес“. Това е епохата на текстовите съобщения. Има нещо романтично в нея – честитим си на „латински“.
  • Колкото повече тече времето и толкова повече се забравяте с твоя познат, накрая той решава, че не си заслужаваш стотинките и тракането по неудобни бутони. Тогава ти праща безплатен sms от интернет. Към него има и рекламка, което прави съобщението по-дълго и внушително, пък и рекламата може да е намек за подарък, кой знае?
  • Един от последните начини за отбиване на номера е чата. Ако те видят ти честитят, ако не – здраве да е.
  • На следващия етап следват празнотата и тишината. Явно сте се забравили и вече изобщо не ти честити.

И важно уточнение, преди всеки да си помисли, че стои в центъра на този текст: никой да не взима присърце написаното, то в базирано на принципни и дългогодишни наблюдения, глобален поглед над света и широко разгърнато пространствено мислене… и няма нищо общо с това, че не сте ми честитили коледа, примерно, понеже аз и без това не вярвам в тия глупости. Опитвам се да кажа „нищо лично!“ ;)