…или по-добре късно, отколкото по-късно.

Забелязвам от известно време, че проявявам интерес към най-различни области, които преди не са ме интересували. Усещам се например, че ми е интересно да чета за история, география, физика… и всякакви такива. Ровя се, чета и попивам. Често попадам на теми и неща, които се изучават в училище, но тогава са ми били безкрайно отегчителни. Сега са ми любопитни, увлекателни, даже ми се струват важни. Запомням дори без да се напъвам и да си го налагам, просто защото информацията ме влече. Ала в онези ми години, на онова място, представени по ОНЗИ начин… същите неща бяха скучни и отблъскващи. Пък и „интересите“ ми бяха съвсем други. В крайна сметка почти нищо не научих тогава. И си мисля, че тепърва наваксвам.

Сега да кажа за малките дечица с огромни чанти. Така де, обикновено попадам на 10-годишни сополанковци, които пушат и псуват, но днес съзрях далеч по-миловидна гледка: крехко и невръстно момиченце, някъде около първи-трети клас, носещо огромна, издута, ръбата и – обзалагам се! – тежка чанта. Само докато я гледах и ми натежа.
Направих асоциация със себе си. В късните си училищни години аз ходех с торбичка. Изтъркана, смачкана и максимално изпразнена. Вътре се мъдреха я някоя тетрадка, я някой учебник, тук-там химикал и понякога хилка за тенис на маса. Торбата пъхах и носех под мишница, докато ръката ми беше в джоба. Съвсем готованско. Най-големия проблем беше торбата да не се изхлузи и да не падне. На няколко пъти беше падала без да я усетя…
С навлизането на минималистичната мода (минималистични сайтове, минималистична музика, минижупи) и аз минимализирах инвентара си. В последните години на даскало ходех с тетрадка и химикал. По възможност ги тиках в някой джоб, евентуално сгъвах или навивах тетрадката на руло. Сега осъзнавам, че и това си е било пълно разточителство, но явно тогава още съм бил наивен. По-късно тръгнах само с лист и химикал. Понякога забравях едно от двете и исках от колеги. Друг път пък се прибирах вкъщи със същия лист, с който бях тръгнал – сгънат на три и неизписан.
А днес гледах първолаците, горките, с огромните чанти и бумаги, големи колкото тях… сигурно и те ще стигнат до комбинацията от чужд химикал + опърпан лист, сгънат в джоба. Стига след десетина години все още да се пише на ръка ;)