Идеята ми е, че да демонстрираш писателска/мисловна мощ чрез задяване по име, външност, расова и полова принадлежност е жалко и малоумно. Само бездарен и доста посредствен драскач може да падне толкова ниско и да използва такива евтини „средства“. Драскач, който не може да изложи и докаже никакви тези, и затова използва разни долнопробни манипулации – колкото да нахъса читателя като обезумяло куче, а не да го накара да мисли. Драскач, който не може да надскочи личната си предубеденост и ограниченост; и не може да пише обективно и професионално. Лошата новина е, че наоколо е пълно с такива. Навсякъде – от лични дневници до „сериозни“ и „авторитетни“ „медии“, където се предполага, че не трябва да преобладават махленския език и пошлост.