Снимах Мадарския конник. Стандартна и типично туристическа снимка. Всъщност си мислех, че е банална и в нета бъка от безброй такива, но като се разтърсих се оказа, че не е съвсем така.
Ала не това е важното. Прибирам се и гледам – не съм хванал в кадър кучето, отрязал съм го наполовина. На място изобщо не забелязах, че има куче. Дали от недоглеждане или избледнели спомени… хич не се усетих за съществуването му. Така е то – веднъж да снимам нещо и то няма да е цялото. Та май аз съм „без глава“, а Конникът е без куче.

За сметка на това панорамата отгоре си я биваше. Идеше ми да разперя ръце и да се правя на Икар, който лети… Всъщност не ми идеше… но така се казва…