Разходката ми до Румъния беше лишена от тръпката, характерна за повечето пътувания в чужбина. Сякаш не се чувствах в друга държава, не бях зад граница.
Обикаляхме съвсем малко и впечатленията ми са ограничени. И все пак…
Селата, през които минахме не бяха овехтели и изтърбушени, а приличаха на малки градчета. Имаше такива със странни имена – „2 май“, едикой си април. Пътищата бяха добре, дупки липсваха. Шофьорите спираха и даваха път само при вида на пешеходец или пешеходна пътека, което много ме изненада. Повечето къщи са боядисани в пъстри и ярки цветове, като преобладават тези от националния им флаг – жълто, червено и тук-там синьо. Като цяло доста натрапчиви и кичозни комбинации, но пък по-добре от панелно сиво.
Не е кой знае какво, но спрямо пълната мизерия, която е била преди години – напредък има, значителен.

Констанца е морски град, нещо като румънската Варна. Втори по големина в Румъния, притежава огромно пристанище.

 
Това го оприличих на Анубис. Много от сградите са стари и олющени. Някои са изцяло занемарени, но все така в топли цветове.

 
На места си е мизерничко. Липсва главоломното строителство, ала във въздуха витае усещането за строежи и разкопки.
И докато по земята е някак приветливо – сравнително чисто и нормално, то по горните етажи нещата се влошават. Отвсякъде висят, стърчат и преминават кабели. Имах чувството, че почти на всяка снимка се вижда кабел. Снимах покриви, прозорци, комини и винаги в кадъра имаше… кабел!

 
Ако не греша, това е кметството. Намира се в единствения парк/градинка, на който попаднах. Вдясно е историческия музей. Ето поддържани сгради в старовремски стил.

 
Статуята на свободата… и статуята на поробителя.

 
Тук уважаемите циганки ме кълнат. Вече може и черна магия да имам върху себе си. Позволих си да ги снимам, докато муфтеха някого за пари или цигари. Те ме забелязаха и прозряха златен шанс да изкопчат нещо от снимките. Скочиха ми, наобиколиха ме, понечиха да ме задърпат и ме засипваха с кресливи викове на непознат език. Абе… циганска работа. Отблъснахме ги, а в суматохата те нищо не успяха да откраднат – уви.
В Румъния циганите са безкрайно нагли и нахални. То затова и им се носи славата. Иначе не са пропаднали и толкова неугледни, колкото сме свикнали да ги виждаме. Доста от тях са облечени точно по този начин – нещо като носия им е. Пъстро и крещящо. Освен това не видях много цигани… в България виждам повече…

 
Вляво виждаме дивни плитки, но вдясно – коктейл „Дива череша“. Повече от половината чаша беше в лед. В молът „Томис“ освен заведения и минерална вода за 3 лева имаше и други „далавери“. Преобладаваше бижутерията. Също така известни марки и маркови конфекции. Една блузка с къс ръкав струваше от порядъка на стотина лева – абсолютен боклук, за който не бих дал и левче, но ако все пак ми се откъсне от сърцето, то няма да е за да нося въпросната фанелка, а за да я използвам като парцал. Едни гумени галоши (буца гума и нищо повече) струваха над сто лева. Повече не гледах.

 

 
Някъде в центъра, това май е най-главната улица в Констанца. Имам усещането, че във всеки град се намира по един площад с павета, където има стълпотворение от гълъби/чайки.

 
В Констанца не видях следи от развит плаж. Плажната ивица е повече бетон, отколкото пясък. Иначе има много добре оформени буни и крайбрежие.


На няколко места се продаваха мартеници, даже имаше цяла „алея“ със сергии, предлагащи само това. Да, румънците носят мартеници. Но не масово. Нямаха прости връвчици за ръката, а дрънкулки, брошки, та дори и бижута-мартеници. И предполагам са „made in China“. Между другото – скоро мартениците, киселото мляко и дори розовото ни масло ще бъдат „Made in China“. А когато и Джон Атанасов се окаже китаец – не знам, не знам…


Бъдещето отразява миналото :)