От известно време съм наумил да си купя LEGO. Като малък бях доста запален, имах цели 11 или 12 конструктора, ала така и не успях да се сдобия с никой от най-големите и хубавите – сещам се за едни замъци и едни орбитални станции от космическата серия. Още пазя спомен за първото си LEGO – чувства като това се изпитват веднъж, какво ли не бих дал да повторя един такъв миг.
Имах неприятния навик да гриза и губя частите, затова рядко се случваше да мога да построя някой конструктор в оригиналния му вид, в който е закупен. За сметка на това сглобявах всевъзможни неща и измислици – хибриди, базирани на няколко конструктора. Не мисля, че сега бих могъл да строя такива въображаеми шедьоври. Жалко, че не е имало как да ги снимам, иначе идеята за заигравка с LEGO и макро-снимки ми се върти в главата.

И тъй, реших да си харесам някой конструктор и най-сетне да си взема. Потърсих в разни сайтове и останах леко разочарован. Сегашните LEGO-та ми се видяха смотани. Не знам дали не е заради безсмъртните спомени от „едно време“, но ми се стори, че днешните конструктори са прилично груби и банални. Частите сякаш са по-големи и по-недодялани (но лъскави и изрисувани), вместо да са по-малки и повечко на брой. Подкарали са някакви отвратителни лигаво-комерсиални серии за Indiana Jones, Batman и т.н…

Това ми напомня как развалиха Шоколадовите яйца. Става въпрос за легендарните Kinder Surprise, които са белязали не едно детство. В началото се купуваха с долари и от корекоми, което допринасяше за тяхната мистичност и специалност. Бяха вкусни, но мен ме вълнуваха основно играчките. А играчките – всякакви, от по няколко части, сглобяваха с, мърдаха и имаха лепенки за лепене.

Миналата година си взех няколко яйца и установих, че има нова мода в играчките – разни малоумни фигурки от една съставна част. Цели, а не сглобяеми. То поне да бяха от металните войничета, но не – скучни пластмасови отливки. Като за идиоти.