Microcosmos: Le peuple de l’herbe (1996)

Рано сутрин, на някоя поляна, някъде на Земята…

Тук е скрит един друг свят. Свят, голям като нашия;
свят, където тревата е като непроходима джунгла,
камъните са планини,
а дори най-малката локвичка е окаен за някого.

Тук времето тече различно,
часът е като ден,
денят е като сезон,
а смяната на сезона е цял един живот.

Обидно много време му се каня на този филм. На моменти даже гледах отделни кадри, но или времето не стигаше, или ми липсваше точната нагласа и настроение.

Тази нощ го изгледах целия.

Гледал съм немалко научнопопулярни, документални и подобни филми, но може би Microcosmos е филмът, който ме грабна най-много (заедно с PLANET EARTH Episode 8: Jungles, който за пръв път гледах по Канал1). Най съм впечатлен от начина на заснемане и уловените сцени – изключително близък и детайлен поглед на интересни, странни, неподозирани и дори интимни неща от животинското ежедневие. По едно време чак се зачудих как са заснети подобни умопомрачителни кадри: отвътре в мравуняка, близък план на водни кончета и пеперуди по време на полет, воден паяк, който складира мехури с кислород, за да постави жертвата си вътре… дъждовни капки, падащи върху насекомите като потоп, катурвайки ги от листенцата… бой на бръмбари-рогачи… и т.н., и т.н. Отговорите намерих в Microcosmos – The Making of, което се явява филм за филма и основно за заснемането.

Веднъж с Windy умувахме кой филм да гледаме и докато аз отхвърлях повечето криминални трилъри и екшъни взех, та предложих научнопопулярен (ако не и този). Идеята не и допадна и след още няколко разменени реплики тя ми тегли една с фразата „ходи да гледаш жирафи“, което беше своебразно пращане на майната ми. Стана ми доста обидно и едновременно мъчно за хората, които са слепи за такива неща някои неща… абе, разбираш!
Препоръчвам Микрокосмос – живот в тревата на всички с влечение към такъв род филми… и природа… и начин на живот :-)