Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Може и да не си разбралa, но по широкия свят стават катаклизми.

Миналата седмица земетресение с магнитут 7,8 по Рихтер „разлюлява“ Китай. Епицентърът е провинция Съчуан. Жертвите… Досега се обявени около 33 000 загинали, броят им се очаква да стигне 50 000, а пряко пострадалите са над 220 000. На мястото вече избухват епидемии, следствие от разлагащи се трупове и проблеми с чистата вода.

Преди няколко седмици пък циклон връхлита Мианмар, бивша Бирма. По официални данни жертвите надхвърлят 100 000. Засегнати от бедствието са над 2 500 000 души – я ранени, я останали без дом. Все още за безследно изчезнали се водят към петдесетина хиляди. Цифрите вероятно са още по-големи, но по политически причини се редуцират. Обичайна практика. В допълнение, хиляди „спасени“ от фурията сега са застрешени от гладна смърт. Военната хунта, която управлява азиатската държава гордо отказва и сериозно възпрепятства всякаква международна помощ.

В същото време в България се вдига олелия за всеки починал. Тук говорим за единици. Телевизиите го дъвчат поне седмица, говедата го преживят още толкова; всички новинарски и публицистични предавания чопват от баницата и си запълват времето. Вестниците излизат с апокалиптични заглавия, които да те ударят още на десетина метра от будката. Настава всенародно тюх-вайкане, всички са потресени и възмутени, мрънкат, искат оставки и съд. Ако загиналите достигнат 5 се обявява национален траур и всички вкупом се правим на съпричастни. Даже като убият някоя мутра (прощавай, бизнесмен!) и хората пак са недоволни, вместо да се радват.

Сравнявам цифрите и си мисля… Може би тук човешкия живот се цени повече, в хиляди пъти повече. А може би генераторите на новини и масови настроения са покъртително бездарни и пошли.