Затвориха безмитните магазини по границите. Тютюнената индустрия понася колосални загуби. Корпорациите пред крах. Мъка, мъка…

Безмитните „duty free“ магазини бяха едно от емблематичните за бита и културата ни неща. Евтини цигарки и ракийка – благодат. Како пойче му требе на чуек?

Да си купиш стек Мърлявоборо и шишенце с огнена течност е едно от задължителните неща при минаване на граница. Редом с паспорта, примерно. Важно колкото багажа и документите, ако не и повече. Ей от такова естество.
Всъщност евтинията не е особено голяма. Не е като да ти ги дават без пари. Не съм се интересувал от цените, ала колкото и по-евтини да са – разликата е някакви стотинки или левчета. Но това няма значение. Пеесе стинки, лев или два – все тая. Въпросът е ПРИНЦИПЕН! Въпросът е да изкеляпириш. Въпросът е, че има далаверка и трябва да се възползваш от нея. Иначе ще те човърка, ще те гложди, сън няма да те лови заради пропуснатия шанс. Това е като комара – може и да губиш, ама важна е тръпката. Тръпката от това, че си на далавера, че си се възползвал.

Имах честта да пътувам ден преди официалното им затваряне. Пушачите си купиха стекове цигари, непушачите и те си купиха стекове цигари. Пък който не си купи – купиха от негово име и му ги дадоха да казва, че са негови. Така, щото всеки пътник може да носи по най-много един стек. Контрол на далаверата, един вид.
Останалата част от пътя премина в масово и неистово изпушване на цигарите. На всяка почивка хората пушеха като невидели. По едно време шофьорът спря да обявява спиранията като „почивка“, ами като „спираме за по цигара“. Няма вече умора, разтъпкване, разхлаждане, ходене до тоалетната, купуване на нещо от бензиностанцията – няма. Всичко е за цигарката.
Най-култовия момент беше на словенската граница. Там слязохме от автобуса, докато минат някакви митнически проверки, и в това време наш’те хора се чудиха как и къде да запалят. Само че било забранено. Дръпнаха се наш’те някъде встрани, все още в митницата, и запалиха. После като си гасиха цигарите (решиха да се правят на културни) всички приклякаха и ги отъркваха в цимента, на шосето. Трудно е да го опиша, но гледката на дузина хора, едновременно приклякащи и търкащи фас у земята беше покъртителна.

Даже да не си пушач и пияч, далаверата ти бърка в здравето и един глас ти шепне „ела и купи, баце, КУПИ!“. Тези магазини направо поощряват тютюнопушенето и битовия алкохолизъм. И тук има един много дълбок психологически момент. Първо купуваш стек цигари, само и само за да не изпуснеш далаверата, да не си капо. После гледаш да ги изпушиш всичките и то бързо, защото – деа – пари си давал за тях, няма да ги хвърляш я!!!

Затвориха безмитните магазини. Все най-хубавото ни отнемат…