Странна ми е мисълта за човекът, който воскресъл. Какво е той сега – зомби ли е, ходещ мъртвец ли е… а може би станал от гроба вампир? Добре, може и да не е смешно, ама това ходещите трупове не е шега работа.

Обаче ако белобрадия дядо, облачетата, рая, ада и всички съпътстващи ги тинтири-минтири съществуват (на което давам не повече от 1% шанс, ама знае ли човек), то аз ще се пека в казаните на ада заради тези си (и други) богохулства.

От друга страна какъв ще е тоя Бог, който ще ме наказва, понеже не му се мазня? Бог, който иска да говорим само хубави неща, който иска да му се молим, да го почитаме, да нямаме други богове освен него. Какъв такъв дребнав и самолюбен? Дето ни следи и наказва като детска учителка. Нима това е то Създателят, Великия, Извисения, ВИСШия разум? Кое му е извисеното, ако ни пада до нивото с някакви детски и егоцентрични прищявки… и за какво въобще са му притрябвали хорските жертвопринушения и признание ;)