Ето нещо, което ме тормози от години. Тази „реклама“ виси по спирки и други рекламни места във Варна. Така и не успях да схвана замисъла. Има някакво послание за опазване чистотата на града, примесено с патриотични чувства и самореклама. Но това, което ме гложди са трите цветни правоъгълника. Какво показват, какво искат да кажат? Крие ли се някаква гениална и неразбрана идея, преварила времето си?
Archive for
February, 2009
...
26/02/2009 20:16
4 comments!
22/02/2009 18:06
Черешката на вафлата е последното изречение:
Изразът „фафла с лимоната“ носеше привкуса на устойчива и задрямала провинциалност.
15/02/2009 17:17
Има един типаж хора, които изпитват опияняващо удоволствие от това да се правят на връзкари. Те обичат да доказват своето голямо приятелство и всеотдайност като обещават да решат всеки твой проблем. Парадирайки с контактите си те се изкарват не само влиятелни и авторитетни, но и благородни – правещи ти услуга дори.
Връзкарят има хора за всичко, познава всички и може да направи всичко. Той е голямата работа и по принцип не е лош човек, напротив – все гледа да ти помогне. Поне на думи. Споменеш ли му някой твой проблем и връзкарят веднага е готов да го реши. Дори сам се предлага. Славата му трае от няколко секунди до няколко минути, през които ти казва с кого ще говори, кому ще ходатайства, какво ще уреди или нещо подобно. Той винаги познава точните хора, винаги ще говори с някого, ще те спомене пред някого, ще извика някого, ще оправи работите.
Нищо от това обаче не се случва.
Когато връзкарят каже, че познава някого, то той най-вероятно го е виждал 1-2 пъти. Ако ти разправя, че познава някоя светска и известна личност – това означава, че я е мяркал на улицата или в някое заведение например. Отдалеч.
Когато връзкарят каже, че е голям авер с някого, много се имат и онзи му е длъжник – вероятно познанството им се разпростира дотам, че са се напили в обща компания.
11/02/2009 20:20
Част от героите в книгите на Георги Стоев:
Баджо, Бай Миле, Бен Търпин, Бойко Борисов, Брежанеца, Брендо, Вальо Военния, Венци Стефанов, Големия Маргин, Димата, Доктора, Жени Калканджиева, Женята, Жоро Илиев, Златко Баретата, Иван Костов, Илия Павлов, Ирен Онтева, Клюна, Косьо Самоковеца, Крейзи, Кузо Дългия, Къро Дебелия, Любен Гоцев, Маджо, Майкъл Чорни, Маймунека, Малкия Маргин, Милен Ганев, Миро Катъра, Митко Бретона, Митко Малкия, Муерте, Наско Чолев, Никеца, Ники Близнака, Павката Митничаря, Пашата, Пепи Амигоса, Пепи Щангата (Фюрера), Пехливанов, Поли Пантев, Рашо, Румен Петков, Руснака, Свилен Бабаса, Симо Дебелия, Слави Трифонов, Славчо, Турука, Фатих, Фиката, Черепа.
07/02/2009 00:38
Ако има теория за зависимостта между властта (политиката ако щеш), добрите намерения и акъла, то тя би звучала приблизително така:
- До власт и правомощия се добират хора, които са по-скоро амбициозни и „играчи“, но не и изпълнени с намерение да вършат добро.
- Хората, които се стремят към власт и в същото време искат да правят добро и да спасяват света са наивни, глуповати или бердарни.
- Хората, които са способни и креативни не се стремят към подобна власт и не им се занимава с такива глупости.
