Напоследък съм се зарибил да снимам видео и да забързвам кадъра. Половин час става 30 секунди, примерно. При определени атмосферни условия може да бъде доста въздействащо.
Archive for
June, 2009
...
29/06/2009 22:16
25/06/2009 16:21
Борбата за Свобода е винаги актуална и модерна. В тази вечна и обречена кауза хората често забравят, че най-големите несвободии не им ги налагат държавите и правителствата. Налагат си ги те самите. Собствените предразсъдъци и предубеденост, заблуди и глупост ограничават човек много повече, отколкото всяка външна институция би могла.
Тия дни иранците са открили опяняващата сладост на „митинговата демонстрация“. Протестът е срещу стария-нов президент, който спечели президентските избори с преднина от някакви си 11 милиона гласа.
Хората имат навика да афишират лозунги, които звучат добре, но са напълно безсмислени. Все едно си лепват на челото „аз съм тъпак“. Даже още по-въздействащо – „Аз съм тъпак, А ТИ???„
Ето на, не се ли намери кой да обясни на тази наивна до симпатичност девойка къде и е гласът? Да, всеки иска неговият глас да е от „победителите“ и да се случи точно туй, за което е пуснал бюлетина. То е като в спорта – „нашите“ да бият, „вашите“ да паднат. Само че не става така, особено при наличието на още 40 милиона гласоподаватели. Сигурно преди изборите са и пълнили главата с глупости като „ако не гласуваш – другите ще избират вместо теб!“. И ще не ще, отишла тя да гласува. След това обаче се оказало, че ей на – другите са избрали вместо нея. Не думай. И се чуди и мае момичето що става и къде и е гласът, недоумява защо не е станало по нейното и защо Доброто не е победило, а силите на Злото отново налагат със сопа стадото.
Да си беше оставила гласът вкъщи, така поне нямаше да се чуди къде е :)
14/06/2009 18:19
Втора част от мегапоста (измисляме нови думи), гайда (спелваме чужди думи) и фотопътеписа за Испания, нещо като продължение на това.
Тази публикация ми стои в черновите от няколко месеца и дори не знам защо не я публикувах. Както и да е – примирил съм се, че няма да съм актуален, така че поне гледайте красоти :)
Историята накратко: от Мадрид отиваме на гости в Аранда де Дуеро и покрай него разглеждаме и Бургос.
Това е Avenida America. Отдолу се намира една голяма автогара на няколко пласта/етажа. Има и метро.
Имат си огромни и въртящи се вентилатори. Въпреки това долу е сравнително задушно и топло – но не толкова, колкото в Софийското метро например. Веднъж бях в последното и въздухът беше толкова застоял и смрадлив, че почти веднага ме заболя глава.
Вече сме в автобуса и аз – като малките деца – съм окупирал мястото до прозореца. За да мога да снимам облаци…
… и китни междуградски пейзажи…
бележка за Испания: испанското „село“ отговаря на среден български град, но е по-красиво.
Пристигане в Aranda de Duero. На излизане от автогарата объркахме изхода и се озовахме в нещо като „задния двор на автогарата“. Бяхме посрещнати радушно и с отворени… челюсти, както се вижда от снимката.
Река или езеро – забравих вече, пък и може да мине за отходен канал.
Жегата беше убийствена. Окей, може би не е нужно да коментирам всяка снимка, когато нямам какво да кажа.
Църквата Santa María la Real – може би най-впечатляващата забележителност в Aranda de Duero. Строена някъде около 15-16 век. Последното прочетох в Wikipedia и сметнах, че ще звучи като авторитетно поднесена информация. Да не мислиш, че разбирам от история, архитектура и средновековно изкуство?
Вратата е изумителна, оргомна и изпълнена с орнаменти.
Това е то в цял план. Панорамата е сглобена от 6 отделни снимки.
