Бедра, кълки, плът, 700 снимки за час и половина, що е то? Фотосесия на килограм. 7 hours ago
Тази нощ за трети път ще пробвам да изгледам Going Postal. Досега два пъти заспивах по средата на първия диск... 8 hours ago
Мрaзя дългитe връзки. Зa обyвки... дe. 13 hours ago
RT @tkulev: WOW! Коментар на клип във vbox7:"А от къде мога да я изтегла." и отговор "'изтегля I bez towa pishesh na kirilica ;p pone pi ... 15 hours ago
Завръщане в Пирин, две години (и два месеца) по-късно. Следва сериозна доза визуален ексхибиционизъм :)
х. „Гоце Делчев“ → х. „Безбог“
Изкачването става с лифт и противно на очакванията е скучно. Общо трае около половин час. Да не случваш на насрещен вятър и сняг…
Хижа „Безбог“ предлага (освен wi-fi) нещо като дискотека, сателитна телевизия, безкрайно гореща вода, стаи със собствени бани и печки-духалки. Скоро underground-хижите с режим на тока и водата и външни тоалетни ще са някаква екзотика.
Намира на 2236 метра (мерих ги) надморска височина. Погледнато от определен ъгъл изглежда така, сякаш е на ръба на земята, а зад нея – бездна.
х. „Безбог“ → Попово езеро → х. „Безбог“
В една фотографска книга четох авторитетното мнение на автора, че – независимо колко ни е неприятно – повечето зрители не се интересуват от художествената стойност и технически качества на снимката, а от фактологичната информация, която тя носи. Къде, какво и кога е снимано – ей такива практични и полезни неща.
Е, аз нямам никаква идея кой връх или кое било съм снимал.
Синдромът на кафенето, или галено – синдромът „на кафенце“ гласи:
На нашенеца само му дай маса (било то и на официална пресконференция, заседание или друго представително събиране) и той ще си придърпа чашката и ще извади цигарката.
Да не се бърка със синдромът „на маса“ – той включва и мезенце, и салатка!
Тия дни режисьорът Роман Полански беше арестуван след 31 години скатаване. „Пианистът“ е обвинен и осъден в посегателство, дрогиране и в крайна сметка изнасилване на 13-годишно момиче, но през 1978 напуска САЩ и отървава кафеза. За да попадне в друг – през следващите години доста внимава в какви държави ходи и най-вече с какви закони за екстрадиция са те.
Световният въдворител на ред и справедливост обаче не спи и го причаква пред кинофестивала в Цюрих, където Полански не е устоял на изкушението да се яви, за да получи статуетка за цялостно творчество.
Интересното е друго. Ето какво точно се е случило преди няколко десетилетия…
Съдържанието тук е лицензирано под Creative Commons (BY-NC-SA 3.0). Можеш да го копираш и използваш за некомерсиални цели, стига да посочиш този сайт като източник.
