без бог, но с wi-fi

Завръщане в Пирин, две години (и два месеца) по-късно. Следва сериозна доза визуален ексхибиционизъм :)

Изкачването става с лифт и противно на очакванията е скучно. Общо трае около половин час. Да не случваш на насрещен вятър и сняг…

Хижа „Безбог“ предлага (освен wi-fi) нещо като дискотека, сателитна телевизия, безкрайно гореща вода, стаи със собствени бани и печки-духалки. Скоро underground-хижите с режим на тока и водата и външни тоалетни ще са някаква екзотика.
Намира на 2236 метра (мерих ги) надморска височина. Погледнато от определен ъгъл изглежда така, сякаш е на ръба на земята, а зад нея – бездна.

В една фотографска книга четох авторитетното мнение на автора, че – независимо колко ни е неприятно – повечето зрители не се интересуват от художествената стойност и технически качества на снимката, а от фактологичната информация, която тя носи. Къде, какво и кога е снимано – ей такива практични и полезни неща.
Е, аз нямам никаква идея кой връх или кое било съм снимал.

Попово езеро. Във всички снимки съм го снимал накриво, не знам как се е получило. Сигурно е от студеното – притъпява ми сетивата.

Походът до езерото и обратно беше изключително през камънаци, кал и сняг. Не срещнахме други хора.

Ресторант „На края на Вселената“, не по Д. Адамс :)

В чакане на залеза…

Трябва да знаеш, че лифтът не е някакво обществено благо или солидна услуга, на която може да се разчита. Лифтът си има угодно работно време и освен това не качва самотни пътници, а чака да се понасъберат повечко. Лифтаджиите нямат нагласата, че вършат работа и изпълняват задължения, а живеят с мисълта, че ти правят услуга. Но да не ги отличавам излишно – повечето търговци и работници са така.

Ако постоянно мислиш над това в каква държава живеем и с колко безхаберни хора сме заобиколени, то возенето на лифт се превръща в доста параноично изживяване, а страхът от падане става съвсем реален…

Далеч от Безбог, това е твърде охраненият котарак на хижа „Вихрен“, който идва да те изпрати до изходната врата на блога :)