Така и не дадох шанс на myspace и facebook. Никога не съм бил в крак с модерното и актуалното. Само блог си направих, но и него не списвам по модерному – не пиша редовно, не пиша по наболелите обществени въпроси и за вечните житейски теми-спорове, които постоянно се радват на интерес (циганите, гейовете, политиците и все в тоя дух). Понякога наистина ми се иска да съм по-… как да го кажа, мм, комерсиален?

Обаче вече здраво съм нагазил в Twitter, където пиша кратки простотии, които са толкова начесто и толкова несъществени, че не заслужават ЦЯЛ НОВ пост. Все още нищо особено не съм писал. Изчаквам да събера сериозна тълпа от фенове и последователи, едва тогава ще започна да говоря. Не мисля, че има смисъл да казвам нещо гениално, breath-taking & mind-blowing, ако никой не ме слуша. Затова – follow the leader (имаше такава песничка навремето, даже няколко), а Буда за благодарност ще вдигне великодушно длан и ще дари тълпата с мъдростта и прозрението, които заслужава.