Борбата за Свобода е винаги актуална и модерна. В тази вечна и обречена кауза хората често забравят, че най-големите несвободии не им ги налагат държавите и правителствата. Налагат си ги те самите. Собствените предразсъдъци и предубеденост, заблуди и глупост ограничават човек много повече, отколкото всяка външна институция би могла.
Тия дни иранците са открили опяняващата сладост на „митинговата демонстрация“. Протестът е срещу стария-нов президент, който спечели президентските избори с преднина от някакви си 11 милиона гласа.
Хората имат навика да афишират лозунги, които звучат добре, но са напълно безсмислени. Все едно си лепват на челото „аз съм тъпак“. Даже още по-въздействащо – „Аз съм тъпак, А ТИ???„
Ето на, не се ли намери кой да обясни на тази наивна до симпатичност девойка къде и е гласът? Да, всеки иска неговият глас да е от „победителите“ и да се случи точно туй, за което е пуснал бюлетина. То е като в спорта – „нашите“ да бият, „вашите“ да паднат. Само че не става така, особено при наличието на още 40 милиона гласоподаватели. Сигурно преди изборите са и пълнили главата с глупости като „ако не гласуваш – другите ще избират вместо теб!“. И ще не ще, отишла тя да гласува. След това обаче се оказало, че ей на – другите са избрали вместо нея. Не думай. И се чуди и мае момичето що става и къде и е гласът, недоумява защо не е станало по нейното и защо Доброто не е победило, а силите на Злото отново налагат със сопа стадото.
Да си беше оставила гласът вкъщи, така поне нямаше да се чуди къде е :)
