Международен фолклорен фестивал 2009

Малко кадри от едноименния фестивал, който се проведе във Варна през миналата седмица. Снимките са единствено от откриването и закриването (и за двете закъснях), но впечатленията ми обхващат и няколко от междинните дни.

На фона на всички хубави ансамбли, носии, музика и настроение, организацията както винаги беше неадекватна. Сайтът с „информация“ е издържан в тон със старовремските мотиви и средновековен фолклор, ако мога така да се изразя. Там беше обявена и сравнително невярна програма, заради която не успях да видя точно държавите, които исках.

Та!

Русия:

Руснаците най ми харесаха като синхрон и изпълнение. Нямам представа от танц, стил или музика, но кръстих това „Танцът на матрьошките“. В началото наистина приличаше на такова, сякаш се плъзгаха по земята.

Наш’те:

Тук е мястото да спомена, че – макар и да съм лаик – много от българската, сръбската, гръцката, турската и т.н. музика звучеше напълно идентично. Като едно и също нещо, но под различен флаг.

Сърбия:

И ако повечето се усмихваха, позираха и помахваха, то турците го правеха с една идея по малко. Особено туркините. Дали е случайно?

Женските им изпълнения в повечето случаи включват минимално движение и динамика. Музика има, но танцът е един такъв никакъв. Гледаш и имаш чувството, че нищо не правят. Тропат на едно място.

Швейцария:

Гърция:

САЩ. Представяха ги като „страната на неограничените възможности“ и още стотина клишета, сред които Клондайк, Гранд Каньон и други дивотии. Трупата „Коменка“ е на ръба на тоталния кич, но шоуто е доста разнообразно и интересно. Бяха в пълен комплект – свиреща банда и танцьори. Гръмогласна лелка на вокалите (която се чуваше по-добре без микрофон и тонколони) и няколко стереотипно изглеждащи янки на барабани, цигулки и тромпет. На фона на кънтри, разни индиански мотиви и други мелодии, танците бяха микс от забавни скечове и странни движения. Без много синхрон и прецизност, но пък енергични и атрактивни. Американския фолклор контрастираше на останалите народни песни :)

Ето това е широкоъгълен обектив!

Индиански одежди, които взеха от убитите индианци:

Бразилците всъщност не бяха точно бразилци, нито пък част от фестивала. Не и от този. Това е Claudio Kron – известен перкусионист, поканен по случай Фестивала на бразилската култура във Варна. Двата фестивала се засякоха по едно и също време на едно и също място, като фолклорният беше засенчен.

Заедно с Claudio са още петима бразилци, а всички останали са неговите български „ученици“.

Голям кеф беше да се слуша това бумтене, много вдигащо. По едно време стана толкова басово и циклично, че се почувствах като на техно-парти :)

Беше много яко!