Испания, част 1

Започвам една дълга поредица, за която чак сега ми остана време. Това са 109 снимки от Испания – близо 1/5 от всичко, което смятам да публикувам рано или късно. Доста от кадрите не гонят художествена стойност – правени са на крак, в движение, в бързината и в жегата. Все пак съм се старал да не изглеждат като типичните скучни снимки от вида „аз и идиотската ми физиономия ще се снимаме пред всеки туристически обект“ :)

Цъкай на снимките и особено на панорамите за по-голям размер.

Представям ти Мадрид такъв, какъвто го видях през лятото на 2008-ма…

Обиколката започва от тук. Някъде в центъра на Мадрид, това е Gran Via – улица, изобилстваща от всякакви магазини и хотели. Най-интересното обаче е горе, по сградите.

Улицата свършва с Plaza de Espana. В дъното е статуя на Дох Кихот и Санчо Панса. Снимката е панорамна. Опитах и близък план, но досадните туристи постоянно се снимаха пред и около статуята и ми влизаха в кадър. Туристите загрозяват снимките.

Пози – нещо като backstage.

Фотографията е забава! :)

… и не чак толкова.

Панорамата е от Кралския дворец – Palacio Real de Madrid. В тази част на предградията му има парк със статуи и воден басейн с фонтани.

Същият дворец от другата му (предполагам лицева) страна. Всъщност той от всички страни си беше гледка…

Catedral de la Almudena се намира точно до двореца. Една вечер и отделих специално внимание и станаха хубави нощни снимки. To be continued!

Отново Дворецът – вече отвътре…

Plaza Mayor – градския площад. Всъщност в Мадрид е пълно с площади и „плази“, но това е площадът на площадите или поне най-представителния такъв. Доколкото разбрах всеки град в Испания си има по един Plaza Mayor, който се явява нещо като главен…

Plaza Mayor е свърталище на всякакви артисти, предприемачи и ентусиасти. Всякакви! Привечер група китайци (или японци, виетнамци, а може би корейци) предлагаха услугата „разстриване на крака“ и същевременно бягаха от полицията, която периодично ги навестяваше.

И докато при художниците може, то мимовете не дават да ги снимаш безплатно. Мимовете са алчни. Може би защото са маскирани и непознаваеми те изобщо не изпитват срам.

Puerta del Sol е доста оживено и претъпкано място. Много хора не обичат тълпите, но усещането да си там е приятно. Нагоре по улицата отново е пълно с всякакви печалбари и атракции.

Един от символите на това място. Останах с впечатлението, че мечето с дървото е много известно.

Renfe-станцията на Atocha, отвътре. Нещо като жп-гара, нещо като метро-станция. Renfe са бързи влакчета, които пътуват над повърхността и добре допълват метрото.

Parque del Retiro е огромен парк с много и разнообразна зеленина.

Дърветата тук (а и навсякъде) се отличават с доста странни форми.

Различаваш ли някаква фигура и каква?

Все още сме в Retiro…

Едно от многото неща в парка е и това езеро, слепено към обичайните статуя и декорации.

В езерото плават червени шарани. Така ми казаха, иначе аз никога не бих различил шарана, нито бих се изненадал от цвета му.

Може би мислиш, че най-нагло и папарашки съм снимал двете дами. Истината е, че имаше някакви светещи работи из въздуха.

Един от входовете, а в нашия случай и изход на парка Retiro.

Обратно в парка, този път в някоя от другите му части.

Панорамата е от 6 кадъра.

Plaza de Cibeles. В Мадрид кръговите кръстовища са навсякъде. А в средата им най-често има фонтани, статуи и/или зеленина. Съчетание на практичното с приятното.

От друг ъгъл: Plaza de Cibeles е в далечината, а отляво е Palacio de Comunicaciones.

Ето гледката, която снимаше каубойката от по-горе.

Puerta de Alcala.

Това е от върха на сградата на библиотеката, която май е и музей.

Plaza de Colon.

Мадрид съчетава замъци и старовремски сгради с модерни гиганти на съвременната архитектура.

Разходката по Castellana е удоволствие. Пешеходните пътеки встрани от улицата са широки и сенчести, дори прохладни в най-голямата жега. На всяка крачка има пейки и пресечки към паркове. Улицата е доста дълга и минава през повечето от горе- и долуописаните места.

Glorieta de Emilio Castelar. Въпросният е бил президент на „Първата Испанска република“.

На Plaza San Juan de la Cruz се намира един от най-хубавите фонтани. Може и да е заради облаците, знам ли.

Това вече е Santiago Bernabeu – стадионът на Real Madrid. Трудно може да се побере в кадър от близкото разстояние, от което съм го снимал. Затова пнорамата е от 8 снимки.

Магазин за плюшени играчки.

Ето как може да изглежда едно министерство. Това е градината пред Nuevos Ministerios. Беше подозрително пусто и влязох с малко съмнения, които скоро се разсеяха.

На връщане отново минах през фонтана на Plaza San Juan de la Cruz. Да, явно е било заради облаците.

На много места лампите добре се сливат с дърветата и така не изглеждат като оглозгано метално скеле.

Разстителността по покривите не е необичайна гледка.

Plaza de Colon и статуята на една дебела жена, която под лупа гледа нещо. Чужденците (или поне българите) биха я нарекли типична испанка, понеже властва мнението, че испанките са дебели и грозни.

Ето два по-специални кадъра на Plaza de Cibeles.

Фрагмент от станцията на Atocha, този път отвън.

В Мадрид не вали много. За два месеца там имаше само един и то кратък порой. Мястото и сухо и песъчливо, като някои дори го сравняват с пустиня. Преди да завали задуха вятър и се развихри слаба буря, в резултат на което целия се напълних с пясък. Това не пречи градът да е обилно зелен и свеж.

И край на първите десетина дни от престоя ми.