Spain 2: Aranda de Duero, Burgos

Втора част от мегапоста (измисляме нови думи), гайда (спелваме чужди думи) и фотопътеписа за Испания, нещо като продължение на това.
Тази публикация ми стои в черновите от няколко месеца и дори не знам защо не я публикувах. Както и да е – примирил съм се, че няма да съм актуален, така че поне гледайте красоти :)

Историята накратко: от Мадрид отиваме на гости в Аранда де Дуеро и покрай него разглеждаме и Бургос.

Това е Avenida America. Отдолу се намира една голяма автогара на няколко пласта/етажа. Има и метро.

Имат си огромни и въртящи се вентилатори. Въпреки това долу е сравнително задушно и топло – но не толкова, колкото в Софийското метро например. Веднъж бях в последното и въздухът беше толкова застоял и смрадлив, че почти веднага ме заболя глава.

Вече сме в автобуса и аз – като малките деца – съм окупирал мястото до прозореца. За да мога да снимам облаци…

… и китни междуградски пейзажи…
бележка за Испания: испанското „село“ отговаря на среден български град, но е по-красиво.

Пристигане в Aranda de Duero. На излизане от автогарата объркахме изхода и се озовахме в нещо като „задния двор на автогарата“. Бяхме посрещнати радушно и с отворени… челюсти, както се вижда от снимката.

Река или езеро – забравих вече, пък и може да мине за отходен канал.

Жегата беше убийствена. Окей, може би не е нужно да коментирам всяка снимка, когато нямам какво да кажа.

Църквата Santa María la Real – може би най-впечатляващата забележителност в Aranda de Duero. Строена някъде около 15-16 век. Последното прочетох в Wikipedia и сметнах, че ще звучи като авторитетно поднесена информация. Да не мислиш, че разбирам от история, архитектура и средновековно изкуство?

Вратата е изумителна, оргомна и изпълнена с орнаменти.

Това е то в цял план. Панорамата е сглобена от 6 отделни снимки.

Веднъж снимах някаква мизерия по улиците и мама ми направи забележка: „Какво снимаш кофите и мръсотията?“. Иди обяснявай колко е артЪ. Така се чувствам и когато снимам подобни форми и сгради – нещо, което много обичам да правя.

Представи си скок във времето, бели петна или дупки в паметта – вече сме в Burgos.

Тук съм точно под входа, който се вижда на горните две снимки.

Величествената, единствената – Burgos Cathedral. Не съм виждал много катедрали, но тази е голяма работа – при това не само като размери.
Човекът най-вдясно всъщност не гледа през бинокъл, а снима. Това е Иван a.k.a maumyh – приятел, активно коментиращ в този блог и наш домакин в Aranda de Duero и Burgos. Ванко, вече си известен :)

Посветена на Дева Мария (Богородица от латиноамериканските сапунки). Изграждането и започва през далечната 1221.

Ако допреди това не знаех значението на думата „готически“ и образът и в архитектурата, то след тази катедрала добих известна представа.

Това е Ева. Тя беше мой верен (е, не чак толкова) спътник из испанските забележителности. Тя е и причината да „разказвам“ в множествено число.

Толкова за Катедралата, следващите снимки говорят достатъчно.

бележка за Испания: почти всяко населено място (град, квартал) си има своя катедрала/църква. Много са, разнообразни са и повечето са хубави.

Няколко от снимките тук са нейни, предимно на орнаментите от близък план.

А, не, тази е моя. И мъжете си падаме по саксийки и цветенца.
бележка за Испания: пълно е с красиви прозорци и тераси, които са озеленени, оцветени и т.н.

бележка за Испания: имат около 100 различни вида улични лампи и повечето са яки.

На овцата пишеше да не се пипа, но беше на испански, аз нищо не разбрах и я пипнах.
бележка за Испания: всичко е на испански.

Качихме се на някакво възвишение, от което се виждаше целия град. Освен това имаше нещо като компас, който сочеше някои от по-важните сгради в Burgos, както и посоките към някои градове и европейски столици. София я имаше.

В общи линии това беше панорамата от над Burgos.

Вече скромната на този фон църква в Aranda de Duero. Този път нощес.

Знам, че е клише да снимаш Луната с чудния зум на фотоапаратчето – всеки го прави; но можех ли да не снимам пълнолунието на фона на този изпълнен с крепости и готика ден?
бележка за Испания: Луната е по-близо до хората, сериозно.

Любимата сграда на един човек, та я снимах и за него. Похвалиха ме колко малко ми треперят ръцете. Викайте ми „човекът-статив“.
бележка за Испания: обикновено за да снимаш вечер не ти е нужен статив. Защото в Испания има работещо и силно нощно осветление. Повечето места са идеално осветени. А казват, че по новогодишните празници нощта ставала ден.

Главната (и търговска?) уличка на Aranda de Duero е някак уютна.

Седейки до тази фрутерия и снимайки безсмислени кадри като този, хапнах първия си сандвич с хамон. Беше любов от първа хапка.
бележка за Испания: Не питай как и от какво се прави, хамонът е най-вкусното месо.

В Aranda имаше нещо като малък животински кът. Този паун си спечели прозвището „депресираният паун“. Като цяло нищо му няма, просто… жега.

На връщане. По принцип нямам мерак да ставам шофьор, но в редки моменти (като този) ми се иска да съм зад волана и да фуча по широките и равни магистрали, заобиколен от красиви пейзажи и унесен в равномерното бучене на двигателя, придружено от някаква музика с плътни басове…

бележка за Испания: Такива гледки не са рядкост, а мотори – бол.

Тълпа пред Santiago Berbabeu, ще има концерт.

Уличките на Мадрид са прекрасни.

Панорама от Plaza de Colon.

И за финал един tilf-thift :) Платното беше част от някаква открита изложба.