Има един типаж хора, които изпитват опияняващо удоволствие от това да се правят на връзкари. Те обичат да доказват своето голямо приятелство и всеотдайност като обещават да решат всеки твой проблем. Парадирайки с контактите си те се изкарват не само влиятелни и авторитетни, но и благородни – правещи ти услуга дори.

Връзкарят има хора за всичко, познава всички и може да направи всичко. Той е голямата работа и по принцип не е лош човек, напротив – все гледа да ти помогне. Поне на думи. Споменеш ли му някой твой проблем и връзкарят веднага е готов да го реши. Дори сам се предлага. Славата му трае от няколко секунди до няколко минути, през които ти казва с кого ще говори, кому ще ходатайства, какво ще уреди или нещо подобно. Той винаги познава точните хора, винаги ще говори с някого, ще те спомене пред някого, ще извика някого, ще оправи работите.

Нищо от това обаче не се случва.

Когато връзкарят каже, че познава някого, то той най-вероятно го е виждал 1-2 пъти. Ако ти разправя, че познава някоя светска и известна личност – това означава, че я е мяркал на улицата или в някое заведение например. Отдалеч.

Когато връзкарят каже, че е голям авер с някого, много се имат и онзи му е длъжник – вероятно познанството им се разпростира дотам, че са се напили в обща компания.