Започвам серия от фотописи, проследяващи едно априлско приключение до Сърбия, Хърватска и Черна Гора. Седем дни, поне осем града (Ниш, Белград, Загреб, Сплит, Дубровник, Котор, Будва, Златибор), пътуване с кола и разхождане пеша.
Фотописите, където няма да си говорим за пътищата, чистотата, цените, и като цяло колко по-напред са другите от нас и колко далеч сме ние от „Европата“.
Фотописите, които щраках с новия широкоъгълен обектив, отнемайки ми известно време да свикна и да „изправя“ хоризонта, докато в същото време се опитвах да не изоставам от компанията.
Дяволски град, Сърбия
Това е Дяволския град. Намира се на няколко часа път от Белград, накъдето се бяхме запътили, и още по-близо до град Ниш. Последният не струва.
Мястото донякъде оправдава името си. Беше пусто и нямаше абсолютно никой освен нас. Точно като в злокобно и изоставено градче, откъдето всеки момент ще изскочат зомбита…
Добре обаче, че никой не изскочи, защото щъкащите туристи (били те и зомбита) само пречат и развалят снимките.
Местността е популярна с над 200-те си вертикални каменни образувания, известни като „пирамиди“. Атрактивни са основно заради интересните форми и цвят. Бегло напомнят на Стобските пирамиди в България.
Доколкото разбрах, тази природна забележителност се е борила за място в онази измислена класация за „Седемте нови чудеса на света“.
Интересен е начинът, по който тези форми са се образували. На върха на колоните има каменни блокове, които предпазват частта отдолу. Навремето камъните са били на върха, върху равна земя. Ерозията и дъждовете постепенно са разяждали скалите, но именно тези камънаци предпазвали частта под себе си. Така постепенно са се оформили тези кули, докато всичко друго около тях е било „оглозгано“.
Насред пирамидите има нещо като панорама и беседка, а до тях – малка постройка. Навярно параклис. Приветливо отворен, но също лишен от човешко присъствие.
До входа има кът със сувенири – малки и разнообразни камъчета, сложени в кутийки. Стават за подаръци. Продават се на следния стресиращо свободен принцип: пускаш парите в кутията и вземаш каквото си избереш. На самообслужване и на доверие. Ние все още нямахме сръбски динари, така че пуснахме левове – с моралното успокоение, че поне оставяме малко повече от нужното.
На излизане от Дяволския град…
И малко по-късно, вече на влизане в…
Белград
More: Read the rest of this entry…
source: 
