Трета част от фотописа, този път с още повече фото и по-малко пис. За Хърватска една публикация не стига. Ако още не си видял #1 Сърбия и #2 Хърватска – ами виж ги, за да си в час. И натискай върху ниските и широки снимки, защото са панорами :)

„Отплаване“ от красивия Сплит с тесните улички, прощални кадри.

На излизане от Сплит посетихме нещо като крепост или поне остатъчни укрепления. Намират се над града, в непосредствена близост.

Вътре има останки от сгради и/или гробница.

Отправяме се към Дубровник. Започва така наречената „Хърватска ривиера“, областта Далмация. Редуват се планини (Динарски), море (Средиземно), острови, крайбрежия, къщурки… Пътят е изключително живописен.

Цялостната панорама – също!


На моменти изглеждаше все едно караме по писта от Need For Speed :D

Пейки и кошчета насред пътя, по средата на нищото.

Започнахме да отбиваме и спираме все по-често, за да се насладим на гледката. Дори шофьорът се забляваше настрани и отнесе няколко забележки :)

Ала прекрасните пътища криеха своите опасности. Една полицейска кола изскочи от нищото и ни спря за превишена скорост, въпреки, че не бяхме единствената кола в колоната. Но бяхме единствените чужденци, при това – прости и беззащитни булгари :)
Ченгетата се пробваха на чудничката сума от 150 евро глоба, но когато свалиха на 70 стана ясно, че не им е чиста работата.
Впоследствие разбрахме, че това е редовен номер на извънградската полиция. И че с 20-30 евро спокойно се минава.

Ривиерата е характерна с ниско строителство, никакви бетонни чудовища или пък модерни комплекси за избиване на комплекси.

Явно кътовете за съзерцаване са популярни тук…

Не помня кога минахме границата с Босна (времето ми се измерва в снимки). Преминаването беше формално, а митничарите бяха отегчени до смърт. От Босна и Херцеговина няма снимки, тъй като я прекосихме за отрицателно време и отново се върнахме на хърватска земя.

На влизане в Дубровник. Ако цъкнеш върху панорамата ще видиш в малко по-голям размер въжения мост, по който се влиза в града.

Дубровник

Портите на Пила. Стария град е опасан с крепостна стена, чиято обща дължина е около 1940м. На места дебелината достига до 25м.

Като чуеш за едно място, че си има Стар град – значи е хубаво място :)

На един от входовете, дупка в зида…

Най-отляво е цитаделата Бокар (Звездан).

Клишето за Дубровник е „перлата на Адриатика“, и се счита за най-красивия град в Далмация. Казано на по-прост език – един от най-хубавите градове на Балканите. Стария град е в списъка на Юнеско за световно културно и природно наследство.

Тесните улички бяха почти като тези в Сплит, но някак по-подредени. И много по-комерсиализирани.

Църквата „Св. Влас“:

Котка в ресторанта. Направиха ни тактична забележка да не я храним.

Ресторанта, в който вечеряхме беше озвучен от музика на живо. Храната беше най-хубавата от началото на екскурзията, обслужването – притеснително изискано. А ние обсъждахме гениалните и недооценени музиканти, които са пропаднали и са се пропили благодарение на лошия и несправедлив свят. Което си остана само теория в главите ни, разбира се…

Фрагмент от дворец, който не само че не снимах, ами и името му не запомних. На принципа, че „малките неща са най-важни“…

Главната улица в Дубровник – Страдун:

В едната си страна улицата свършва с градската камбанария.

Този път не отседнахме в типичен хостел, а в „къща за гости“. Bokun Guesthouse си е точно къща, на няколко етажа, с пищна градина и перфектни условия за пребиваване. Хазяинът се оказа изключително забавен човек с известни артистични заложби. Докато приказваше и онагледяваше думите си с жестове и мимики, ние се превивахме от смях. Освен всичко се оказа, че преди години е бил в България, където е имал гадже на име Преслава :D

Случихме на някакво шествиеподобно, където малки и големи маршруваха, свиреха и… не, не пееха, но пък танцуваха.

Точно тогава беше Великден и подозирам, че празникът има нещо общо.

Заведението, в кото закусвахме беше точно до улицата, така че можахме да се насладим на шествието дори седнали.

Масивът в дясно е бастионът „Св. Йоан“. Ползван навремето за превенция на инвазия през морето и пирати. Днес брегът е фрашкан с всякакви яхти и лодки…

В далечината се вижда остров Локрум. До него постоянно се организират екскурзии с корабче от Дубровник. За наше нещастие него ден плаването беше преустановено, под предтекст лошото време от предната вечер. А на острова има(ло) нудистки плаж!

Във Францисканския манастир…

Срещу скромна сума се качихме на крепостната стена, опасваща града, и започнахме обиколката отгоре…

Стария град и остров Локрун:

Странно ми беше да видя подобни игрища на фона на всичко останало…

Малко история. Градът, както го виждаш, е бил разрушаван на няколко пъти. Веднъж през 1667 г. след унищожително земетресение и последвал го пожар. Векове по-късно, през 1991, по време на хърватската война за независимост Дубровник е обсаден и бомбандиран от останалите югославски сили. След което е реконструиран с течение на години и в момента е почти напълно възстановен.

В далечината – крепостта „Св. Лорънс“. Стените, попадали под вражески огън са дебели 12 метра.

Горе и долу – Страдун, главната улица, този път от по-високо.

Къщи, вероятно обитавани, в ядрото на историческия паметник и туризма…

На ръба на крепостта Revelin, превърнала се в най-солидната градска крепост през 16-ти век.

Дубровник отгоре, сниман от една панорамна тераса. Хвърляме му последен поглед и продължаваме към Черна гора…

В заключение… Бих препоръчал на всеки да посети Хърватска и по-специално Плитвичките езера, Сплит, Дубровник. Близо е като разстояние, а доста далеч като усещане. Лично аз останах много приятно изненадан – изобщо не предполагах, че в толкова близка държава ще видя такива неща…