Този пост ще струва 18 MB от трафика ти, за което предварително се извинявам. Цената на изкуството!

Пътуването продължава, идваме направо от Сърбия. На хърватската граница митничарят ни имаше за братя и ни се скара, задето му говорим на английски.

Загреб

Явно не съм щракал много по пътя, защото това е първата ми снимка от Загреб. Хостел Mali Mrak блести с интериор и дизайнерски хрумки. Тук са обичайните за подобен хостел компютри, а интернетът се носи свободно из въздуха. На горния етаж пък имаше адска напушалня, която за съжаление не увековечих.

В Загреб пристигнахме вечерта, а както впоследствие се оказа – така и не видяхме дневното лице на града. Ала нощен Загреб не спи…

Трамваите бяха много готини, въпреки че така и не се качихме да се повозим. А трябваше.


Централният площад на града. Кръстен е на Ban Jelačić и дори има негова статуя. Както и на коня му.

Тайната вечеря. Май бяха от восък, но не съм сигурен. Отстрани си имаха специална охрана. А, да – петият от дясно на ляво не е част от вечерята. Човекът просто искаше да пипне светите мощи :)

Нео-готическата катедрала в Загреб, един от символите на града. Строена през 1093, неколкократно разрушавана и реставрирана. Това е най-високата сграда в Загреб, вероятно и в цяла Хърватска.

Портите:

Статуя с фонтани, намира се на площада точно пред катедралата. Бедният ми рисърч не доведе до по-детайлна информация. Долните фигури са ангели, като заедно с горната са позлатени (или поне жълти), макар и тук да не личи.

Около полунощ заведенията се ориентираха към затваряне. Повечето работят до 23ч, а от бързите закусвални има доста денонощни.

Хърватски народен театър:

С театъра завърши и нощната ни обиколка из Загреб, и после „всички по леглата“, дет се вика. Защото утре ни чакаха самите…

Плитвички езера

Плитвичките езера са забележителна забележителност. Това е огромен национален парк, включен в списъка на Юнеско. Обхваща може би 16 езера, около 20 пещери, много водопади, а навсякъде около тях – гора и растителност.

Навремето местността е била трудно проходима и съответно слабо посещавана. Вече обаче са изградени дървени мостчета и пътеки, превеждащи човек през невероятно красиви гледки.

Периодично разни непознати ме молят да ги снимам. Вече правя по две снимки – една с техния и една с моя.

Оттук изглежда на почтено разстояние, но всъщност водопадът беше много близо и обливаше с пръски. След няколко минути прекарани там се върнах мокър, но първото нещо, което подсуших беше обектива.

Същински ужас ни чакаше малко по-натам. Тясната пътека на ръба на езерото беше наводнена. Това наложи да се събуем и да тръгмем боси. Водата беше ледена, а отдолу беше „постлано“ с дребни и набиващи се камъчета. Един отвратителен четвърт час, в който пътят към Рая беше постлан с лоши намерения.

На пристана по график идва малко корабче, което прекарва туристите до друго място. Това, както и други екстри (като наземното влакче) са включени във входната такса на самия парк. Tя е 110 куни, като 1 куна е приблизително 0,3 лева. Без колебание отговарям, че си струва.

На отсрещния бряг…

На връщане се изкачихме до изхода с влакче, спестявайки време. За пет часа видяхме доста от по-интересните дестинации, но като площ не сме видели нищо, тъй като паркът наистина е огромен. Плитвичките езера искат повече време, дори може би второ посещение. Не искам да изпадам в класификации „по-по-най“, но това е едно от най-красивите и разнообразни откъм природа места, където съм бил.

Сплит

Вечер в Сплит!
Още на един паркинг ни пресрещна някакъв брадясал чичко, който започна да си предлага услугите. Даваше стаи под наем и дори ни навиваше да се откажем от настоящия си хостел, за да отседнем при него. Ние обаче вече имахме резервация, а и работата изглеждаше съмнителна, така че го отпратихме.

И се запътихме да търсим Split Hostel, което се оказа трудна работа. В начинанието се включи и един местен фелдшер (или беше пожарникар, вече не помня), който заряза колата и телефонния си разговор, за да ни помогне. Ала и той не успя да намери точния адрес.

По това време отнякъде изникна чичкото с квартирата, който се опита да ни заговори, но ние го подминахме с подозрителното отношение на група балканци към друг балканец…

След известно лутане в търсене на точната улица с точния номер, изведнъж мернах единствената уличка, която не бяхме проверили, и аха-аха да открия топлата вода – чичкото отново се появи от нищото и преди да успеем да го подминем просто ни каза, че иска да ни упъти, посочвайки ни въпросната уличка с хостела. Човекът обра всички лаври.

За поредна вечер излязох без статив и снимах от ръка. Уличното осветление и непотрепващите ми ръце свършиха работа.

Улиците в старата част са тесни и предизвикват известно объркване в началото. Освен това са много красиви, предполагам и романтични, а усещането да ги обикаляш празни в 1:30am е прекрасно.

Не че няма и широки алеи…

Това тук е същата алея като горната, само че денем и в обратната посока – към морето. Сплит е морски град, ако още не е станало ясно.

Не знам що за човек би си поръчал горещ шоколад и разхлаждащ коктейл едновременно, но аз го направих.

Площад на републиката… или нещо такова.

Фрагмент от външните стени на Двореца на Диоклециан.

Тъжната атракция. Докато свири на акордеон, с който вероятно са връстници, дядото с гълъбите поръсва със семена шапката си, за да привлече пернатите…

Подземия в двореца на Диоклециан:

Прането спокйно се вее над тесните улици. Макар и туристическа дестинация, тук живеят хора.

Подобни празни заведения означават само едно – сезонът още не е настъпил.

Въобще, такъв тип улички са ми любимите. Няма да коментирам архитектурата, тъй като блогът вече си има стриктен читател-архитект, и току-виж съм казал нещо лаишко ;)

Мястото е дворецът на Диоклециан, отвътре. Спомняш ли си чичкото-гид с квартирата, който е навсякъде? Е, това е той, най-вдясно! И наистина е навсякъде. Нещо като духа на Сплит, който броди, вижда всичко и пази тайните на града :)