Свят в света, вселена във вселената… Всеки вид живее в някакъв свой си свят, всичко извън който е отвъд разбиранията и възприятията. Можеш да видиш и опознаеш по-малкото от теб, но с по-голямото става все по-трудно, а накрая и невъзможно. Всеки свят има горна граница, отвъд която възприятията се пречупват, а смисълът и логиката имат нови измерения. Животът „отвъд“ сякаш тече на различни честоти, неуловими и несмилаеми. Бариера, която по закон не може да бъде преодоляна…

Хубавото да си по-голям е, че можеш да видиш по-малките. Стига да имаш очи…

В моя случай – очи, макро и боке. Приятно разглеждане :)


Първата снимка е от Варна, останалите са снимани в рамките на три дни в Родопите.